Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

30 години "За думите"

Станислав Стратиев: Обществен дебат не може да има, когато няма общество… гражданско общество

Станислав Стратиев
Снимка: Атанас Кънчев

В продължение на няколко сезона предаването "За думите" се излъчваше всеки работен ден от седмицата с различна тематика и събеседници и в много кратък формат, който обаче позволяваше да кажем и чуем твърде важни неща без излишни предисловия.

Така беше и на 13 октомври 1997 г., когато гост на понеделнишката ни коментарна рубрика "В капана на думите" беше обичаният писател и драматург Станислав Стратиев. Тъй като сатирата беше неговата голяма любов и стихия, очаквах, че и участието му ще бъде в духа на острия хумор и блестящата ирония.

Изненадващо той беше напълно сериозен и за жалост не много оптимистично настроен. Беше избрал да коментира едно съчетание, което в онези години звучеше отвсякъде – "обществен дебат". "Не бива да заменяме с думи нашите желания и нашите дела, защото така доникъде няма да стигнем…", предупреди Стратиев.

Чуйте коментара в звуковия файл


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проф. Кирил Топалов: "Възрожденски труд" би трябвало да означава позитивна енергия, подем на духа

За какво се говори във и около Националната библиотека, с какво ново значение се сдоби думата "библиотека" в преходните времена, защо Възраждането и възрожденският дух се споменават, когато се окаже, че нещо трябва да се свърши без пари?… На тези въпроси отговори известният писател и обичан преподавател по българска възрожденска литература, от..

публикувано на 31.05.24 в 14:41
Фрагмент от Енинския апостол от ХІ в., един от най-старите запазени старобългарски паметници

Българският е първият книжовен славянски език

Някъде между самодоволното убеждение, че целокупното човечество знае и се прекланя пред ролята на България в световната цивилизация и болезненото себеунижаване и себеотричане стои познаването и реалната представа за мястото ни в мозайката на европейската култура. За това познание, осъзната любов към родното и признателност към стореното от светлите..

публикувано на 23.05.24 в 09:17

"Ние, българите" и "те, политиците" – Петър Горанов, философ

Навярно ви прави впечатление, че, особено когато изказваме огорчение, възмущение, критика и т.н., ние предпочитаме да говорим в множествено число, т.е. вместо местоименията "аз" и "той", "тя", "то", използваме "ние" и "те" – "ние българите", "те политиците, министрите народните представители, лекарите, учителите" и т.н. И това съвсем не е тясно..

публикувано на 15.05.24 в 10:45

Ясен Антов: Като не си знаем българския език добре, ние го заместваме с първото клише, което ни идва отвън

Някои от дългогодишните ни слушатели сигурно помнят характерния глас на писателя Ясен Антов, който често звучеше по програма "Христо Ботев" обикновено с неговите сладкодумни разкази за пътешествия и природни красоти или с хумористични миниатюри. Когато го поканих да се включи в предаването, което тогава се наричаше "Какво се крие зад думите",..

публикувано на 09.05.24 в 09:04

Свети, свети, свети… 40 мъченици

За съжаление, но е факт, че с годините виждаме не един и два случая на неправилни употреби и форми, които обаче по някакви причини влизат в масово обращение и стават част от нормата. Нещо такова наблюдавахме със странното и ненужно удвояване на прилагателното „свети“, когато се отнася за повече от един светец. Днес го виждаме изписано дори..

публикувано на 01.05.24 в 14:52