Това каза за "Неделя 150" по „Хоризонт“ Иванка Иванова, ръководител на правната програма на „Отворено общество“.
Според мен това политическо неглижиране на темата си има обяснения. Конспиративното би било, че никой от политическия елит не иска да бутне съдебната система, защото, ако тя случайно стане ефективна, това ще повлече сериозни разследвания за корупция и търговия с влияние точно по високите нива на властта. Социологическото обяснение е, че в общественото мнение реформата в съдебната система изглежда като много подценена и едва 10-11% от хората смятат, че приоритетът на политическите реформи трябва да бъде сложен там.
Стратегията за съдебна реформа е добра по отношение гарантиране на независимост на съда от политическо влияние, коментира Иванова. По отношение на ефективността и независимостта на прокуратурата обаче, на този етап, стратегията просто предлага да бъдат проведени по-задълбочени изследвания. Това е неизбежно правилният подход, тъй като много малко се знае за каналите по които политиците и сенчестите кръгове упражняват влияние върху институцията, допълни тя. Анализът обаче трябва да бъде направен с активното участие на прокурорите, а не само от външни експерти.
Мандатът на нашия главен прокурор е необичайно дълъг и ако има мандат, който трябва да бъде преразгледан, това е неговият и той трябва да бъде намален наполовина. В страна като Великобритания, например, човекът, който стои начело на обвинението, има възможност за преизбиране, но мандатът е 3 г. и 2 г. при втория, но ревизирате въпроса след 3 г.У нас е неестествено дълъг мандат и невероятна концентрация на правомощия.
Ценността, която трябва да бъде бранена при прокуратурата е индивидуалната независимост на всеки прокурор, когато взема решението дали да образува едно производство или да откаже да образува производство. В много от държавите-членки на ЕС тази ценност бива бранена и без прокуратурата да е функционално независима. България в исторически план възпроизвежда един френски модел на организация на съдебната власт, който е реципиран на два пъти у нас, но през руски примери. Никъде по света прокуратурата не съществува като такъв единен централизиран орган или ако съществува, той е просто едно звено на изпълнителната власт. Във Франция, чиито модел ние копираме, прокурорите назначава министъра на правосъдието и въпреки това те са независими, когато вземат решението за образуване на дела.
Френският аналог на ВСС също е разделен на 2 колегии като тази, която заседава за прокурорите, съветва министъра на правосъдието кого да назначи. Министърът може да издаде писмена заповед за образуване на производство, но не и за прекратяването на такова.
