"Венецианският търговец" от Уилям Шекспир излезе в ново книжно издание и нов превод на проф. Александър Шурбанов, по който режисьорът Явор Гърдев поставя своя постановъчна версия.
Тази вечер на сцената на Народния театър "Иван Вазов" ще бъде втората премиера на спектакъла.
Преди това (от 16:00 ч.) ще се проведе разговор, модериран от Явор Гърдев с участието на преводача и на проф. Бойка Соколова и проф. Кирилка Ставрева
Българките шекспироведи ще представят своето изследване, (отпечатано от Манчестърско издателство), което разглежда основните тенденции в постановките на „Венецианският търговец“ в Европа и САЩ от 90-те години на XX век до наши дни, както и филмовите адаптации на пиесата.
-С Явор Гърдев сме говорили за този проект преди повече от 2 години. Имах други приоритети в преводите, аз имам афинитет към трагедиите на Шекспир – разказа пред БНР-Радио София проф. Александър Шурбанов. – Винаги в работата си върху поезия и поетическа драма от времето на Ренесанса се стремя да не преиначавам автора, да изведа основните образи, интонации и смисловите акценти, заложени и в поетическите структури. Държа да приближа българския текст до оригинала. Осъвременяването на текста е работа на режисьора.“
По думите на българския поет и преводач, самият Шекспир определя "Венецианският търговец" като комедия, но това е по-сложна пиеса. Не е трагедия, но е сериозна драма.
"Шекспир е голям художник. Не остава при шаблоните, при конвенционалните образи. В тази пиеса евреинът лихвар Шайлок е обиждан, хулен, но драматургът го вижда като човек, опознава го в процеса на развитието на драмата. За разлика от други пиеса от Ренесанса, тук зрителят започва да изпитва симпания към евреина. За мен именно Шайлок е истинския протагонист. Той е сложна и противоречива фигура, много по-интересна от Антонио."
Ролите в най-новата версия, определена като проект за глобализацията, идентичностите и културните войни, изпълняват Владимир Пенев, Павел Иванов (Антонио), Самуел Финци (Шайлок) Радина Кърджилова, Александър Тонев, Пламен Димов и др.
"Гърдев има чувство на театрал - кое стои на сцената и привлича публиката, притежава забележителна ерудираност. При Шекспир щастливият край е задължителен – такива са били изискванията на времето и публиката. Днес, обаче ние сме скептици. Не вярваме в лесното разрешаване на конфликтите. Все пак тази постановка на "Венецианският търговец" не завършва с мрачно настроение, а със знанието че светът крие много нелесни проблеми за човека. Хората, които обикваме в пиесата, остават живи, но и меланхолията, която вее от Антонио, остава, не се превръща в щастие", допълни проф. Шурбанов.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
