Наскоро художничката Данела Тодорова се завърна от Токио, където показа своя изложба под надслов “Слънчеви символи”. “Японската столица е може би най естественото място за представянето на творбите ми – споделя Даниела. Имам особено отношение към изкуството на хартията, което е много уважавано и традиционно за японската пластична култура.”
Преди десетина години Даниела Тодорова получи награда в Япония. Заедно със своя съпруг – художникът Тодор Тодоров тя участва в успешния българо-финландски проект, където отново показа своето хартиено изкуство. Ето какво каза Даниела Тодорова в ефира на „Утро”:
”Изложбата в Япония беше част от големите чествания, които т. г. има между България и Япония. Беше в представителна централна тяхна галерия. Представих основно хартиени произведения със соларни символи. Изложбата беше открита от представител на нашето посолство. Имаше много голям интерес от страна на хора, свързани с България, имаше ценители, художници. Всичко мина много успешно. Даже се планува една голяма експозиция, която трябва да бъде в рамките на следващите големи културни събития между България и Япония. Посланикът Любомир Тодоров приветства разгръщането на този проект, който вече ще съдържа и лекции, свързани с нашето историческо наследство и това на Япония, тъй като моята изложба, касаеща соларни символи, прави препратка и с наименованието на Япония. Ние не случайно я наричаме страната на изгряващото слънце. Всъщност нейният най-стар символ е свързан с легендата за богинята Слънце. Тя е закрилница на императорското семейство. Така че проектът ще бъде доразвит и доста по-мащабен, като ще предизвикаме включително и научна конференция за нашите стари традиции, свързани с култа към слънцето, изповядван от траки, богомили, прабългари. И всичко това ще бъде сравнявано с култа към слънцето в Япония. В тази изумителна страна са със специално преклонение към хартиеното изкуство и затова моята изложба беше много добре посрещната. Интересуваха се от къде съм повлияна, споделяха едно далечно японско усещане. Признах си, че уважавам тяхната традиция и малко или повече тя е повлияла на творчеството ми.”