В седмицата, която е под знака на 24 май - светлият български празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, гост на предаването "Отличен 6" е доцент д-р Надежда Костова - секретар на секция "Българска лексикология и лексикография" към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разговорът е посветен на словното богатство на родния ни език, на многогодишния труд на поколения лексикографи по многотомния "Речник на българския език", съставянето на речниците на новите думи лексикалните предизвикателства, свързани с пандемията от коронавируса през последните две години.
Големият речник на БАН, както често го наричаме, представя максимално пълно лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално разнообразие (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектна лексика, термини, остарели думи и др.). Досега са издадени 15 тома (до буква Р включително), които включват общо 119 229 заглавни думи. В момента лексикографите от секция "Българска лексикология и лексикография" работят върху 16-и и 17-и том, които обхващат думите с буква С в българския език. Доцент Надежда Костова прогнозира,че до завършването на Речника остават може би още четири тома. Специалистите са надяват трудът на поколения българисти да е напълно готов в обозримо бъдеще, макар съставът на секцията да е намалял драстично от 30 преди години до по-малко от десет души в момента.
"Професията на лексикографа има много специфични особености, които не се учат по време на академичното образование" - споделя доцент Костова. - "Нашата работа е като занаят, учи се в практиката. Необходимо е известно време, за да се научи лексикографът да пише дефинициите за речниковите статии. Понякога формулирането на една дефиниция отнема дни и седмици. Работила съм, например, статиите за думите "свят" и "път" - можете да си представите какво разнообразие от съдържание, различни значения и богатство на употребата имат... На колегите им предстои да напишат статията за глагола "съм" и дори и на мен, която работя от много години върху речника, това ми изглежда огромна, необозрима работа..."
От 2014 година големият "Речник на българския език" е достъпен и онлайн от интернет страницата на Института за български език - достатъчно е да напишем правилно в полето за търсене думата, чието значение ни интересува, и получавам незабавно достъп до пълната речникова статия.
Екипът на секция "Българска лексикология и лексикография" работи и върху друг важен проект - речниците на новите думи. Тази година излезе от печат третият такъв речник, дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. В тази трета част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, е документирана най-новата българска лексика. Представени са както думи, навлезли от други езици в началото на новия век, като емоджи, влогър, блокчейн, така и неологизми, образувани на българска почва като блогороман, е-идентичност, еврочакалня. Включени са също семантично обновени думи - например облак, нови съставни названия и терминологични съчетания - защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня и др. и нови фразеологизми като перфектната буря. Речникът е полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика и фразеология в българския език.
"В речника на новите думи е включена и лексика, свързана с пандемията от COVID-19 като коронакриза и локдаун" - допълва доцент Костова. - "Тези думи нямат претенциите да станат част от българския език и да имат трайна употреба, но са важни от историческа перспектива. Една основна задача на речниците на новите думи е да дадат моментна картина на езика в периода, в който е наблюдаван - последните 20 години, те са едно свидетелство за времето и за всичко онова, което е вълнувало обществото."
Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Надежда Костова можете да чуете в звуковия файл.
„Гравитация нула“ – 10 май 2024 година с Мартин Николов. - Две номинации за наградата „Аскеер“ за актьори от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна - гости в студиото Константин Соколов и Недялко Стефанов; - Виолета Тончева с журналистическата награда "Златният тризъбец"; - Марио Хосен за любовта към..
Прокурорите от Апелативна прокуратура - Варна смятат, че проектозаконът за съдебната власт е изготвен без съобразяване с критиките на представителите на прокуратурата. В становище варненските прокурори твърдят, че в има противоречия в проектозакона. К оментар на апелативния прокурор Станислав Андонов в разговор на Даниела Стойнова. Ще ви срещнем..
Каква е обстановката с боклуците в ромската махала на Варна Максуда преди голямото почистване, което предстои там? Репортаж; Между 20 и 40 доброволци още се търсят за Маратон Варна. Надпреварата е тази неделя – 12 май. Интервю със Здравко Василев, който отговаря за набирането и разпределението на доброволците по трасето; Нови,..
Поредна серия от дни на безводие в с. Рогачево. За това ни сигнализираха постоянно живеещи в това населено място, които са на сухо от началото на месец май. Причината според тях е старата ВиК инфраструктура и невъзможността да се изгради нов водопровод, за да бъдат включени в него живеещите в района. Репортаж; Репортаж на Мартин Николов от..
Жителите на варненското село Кичево празнуват Гергьовден с курбан за здраве. В църквата в селото, която е на 167 години, се отслужи света литургия. От 5 часа тази сутрин в двора на храма се вари курбан. Отговорник всяка година по приготвянето му е Пламен Георгиев. Не е местен, не е и именик, но почита Свети Георги и вярва, че българският борбен дух..
Христос Воскресе! Минути след изгрева на слънцето на Гергьовден, сутрешният екип на Радио Варна ви кани да отбележим заедно празника на любимите честоти. Тримата ефирни юнаци Иван Барбов, Александър Йорданов и звукорежисьорът Петър Венков ще заситят апетита на ранобудните слушатели с богато „радиоблюдо“ от интересни теми и ефирни..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно
