Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Златното сечение" на 18 май с Валерия Василева

Виолина Желязкова: Трябва много силно да искаш да разказваш истории, за да си добър PR

Променят ли се публичните комуникации в епохата на изкуствения интелект?

Виолина Желязкова, комуникационнен експерт
Снимка: В. Василева

Виолина Желязкова е варненка, завършила е IV Езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри", след това учи науки на информацията в Париж, Франция и завършва магистратура в ИУ - Варна. Много рано в професионалния си път, още на 26 години, поема риска и основава собствена маркетингова и комуникационна агенция във Варна. HYPE e от малкото агенции, които успяват да се утвърдят извън столицата и вече девет години успешно работи основно за комуникационни кампании, свързани с корпоративната социална отговорност и много обществени каузи в морската столица и в региона. В предаването "Златното сечение" Виолина споделя някои от важните условия за това да бъдеш добър специалист в публичните комуникации днес, кои са трудните кампании, колко важна е честността и принципността в общуването, какво означава да имаш социално отговорно поведение и защо е важно младите хора да имат активна гражданска позиция, независимо къде в политическия спектър биха определили себе си.

- Образованието ми преминава през любимата Френска гимназия в град Варна, в последствие заминах да уча в Париж във Франция "Науки на информацията и комуникацията". Всъщност още в гимназията  умението ми да пиша, да говоря, някак си да приковавам вниманието, когато извършвам тези дейности, естествено ме насочиха към тази област. След това - магистратура във варненския Икономически университет и всъщност още доста млада, на около 20 години по време на стажа ми от моята бакалавърска програма, попаднах в единствената тогава ПР агенция във Варна при Анета Недялкова. Страхотно си паснахме, много ми хареса работата и установих, че съм редкият може би случай, в който хората учат нещо, което им се отдава донякъде, надявам се, и което биха искали да работят. След това работих в София в голяма агенция, което беше супер ценен опит, тъй като там оборотите са големи и там са големите клиенти. Няма какво да се лъжем - във Варна нямаме толкова много от такъв мащаб бизнеси, които биха могли да си позволят пълнокръвни публични комуникации. След това се завърнах  във Варна и по стечение на обстоятелствата, съвсем случайно може да се каже, се наложи да си отворя моята ПР агенция. Не толкова, че се наложи, но така се подредиха нещата от живота, че това беше подходящ момент при все че моите планове бяха малко по-нататък да го направя, защото бях само на 26 години. Това се оказа и лесно, и трудно - трудно е от гледна точка на това, че човек на 20 и няколко години все още има нужда от свой ментор, но пък съм намирала други начини във времето да продължа да се уча в професията, примерно от клиенти с мениджъри с по-богат опит. Общо взето това е пътят ми. Може би е интересно да спомена, че около 3 години работих и за една американска агенция, специализирана в комуникационни кампании за каузи от обществена значимост, корпоративна социална отговорност и така нататък, където също научих много, имах шанса да работя за международни организации и това допринесе доста за моя опит.

- Науки на информацията и комуникацията. Откъде започва това обучение във Франция?

- Това е много интересно всъщност. В България не съм сигурна, не познавам в дълбочина всички учебни програми, но точно такава специалност не съм убедена, че има. Във Франция всички, които имат желание да се занимават с такъв тип професия, включително журналистика, първо учат бакалавърска програма по тази по-обща специалност, след което се профилират. Става въпрос за различни, на първо място, теоретични дисциплини като семиотика, лингвистика, въобще науки на комуникацията, история на комуникацията, кибернетика и пр. - такъв тип науки, които наистина изучават комуникацията както технически, така и ментално - има дисциплини като психология на комуникацията, музика в комуникацията, образи, семиологичен анализ.... Доста са нещата, има много теоретични дисциплини, но същевременно имаше и ателиета, които бяха по-практически насочени.

-  Кое е това, което те накара да останеш в тази по-дейна, практическа и приложна страна на тази професия?

- Всъщност аз не съм се отказала и от другото, даже в момента пишат академична теза на тема "Изкуствен интелект във връзките с обществеността", тъй като и на мен това ми е много интересно, а и човек с годините все повече му е важно да се насочва към науката. Като говорим за практическата част на нашата професия, мисля, че има много митове - например, че е много забавна, едни пиарки се разхождат наляво и надясно и пр., и пр.  Всъщност е много повърхностен поглед към това, което ние правим, но, да, има динамика, има го това, че ние всеки ден имаме различен работен ден и се срещаме с нови хора. Проектите са безкрайно разнообразни - може да бъде някакво културно събитие или нещо много строго корпоративно и т.н. Така че, да, има я тази динамика и наш ангажимент е ние да се напасва към нея и със сигурност за един млад човек това е много, много привлекателно.

-  Освен това, тази работа не те приковава към компютъра или телефона, или смарт устройствата...

- Истината е, че и ние сме все повече и повече приковани към технологиите...

- Така се променя професията или така се променят организациите?

- И двете, няма как - обществото се променя по този начин и с всички ни е така. Все повече сме "в телефона", което има и своите положителни страни - доста по-ефективни сме, много неща може да се свържат буквално от телефона ни за 2 секунди, а не както преди, когато трябваше непременно да отидем до офис... Динамиката е много по-различна и в крайна сметка светът е какъвто е и не можем да го върнем обратно. Да, живият контакт е страхотно нещо, но нещата по някакъв естествен начин вървят в посока дигитализация все повече и ние сме приковани към устройствата си...

- Не става ли по-скучна, по-стерилна и по-шаблонна комуникацията по този начин? Какви са наблюденията ти? Не става ли твърде банално представянето на събитията и т.н.?

- Донякъде  това е и нашата роля - да се опитваме да прескочим тази бариера и да се опитваме да сме иновативни, интересни в комуникацията си. Има такива начини, разбира се, тук е много свързана и креативността. Със сигурност обаче дигитализацията ограбва от комуникацията като човешко умение, като нещо, което развива човека, дава му обратна връзка за него самия. Всъщност комуникация има, когато има обратна връзка. Това е, с което започва образованието за комуникациите -  има една фундаментална диаграма, имаме изпращач на съобщение, съобщение, получател и обратна връзка. Без обратна връзка няма комуникация, има само изпратен сигнал. Разбира се, по пътя на това съобщение има и т. нар. "шум в канала", който може да чисто технически, а може да е и нещо абсолютно абстрактно. Това, че ние сме различни хора и това, че някой от една страна казва едно, ние трябва да имаме пълното съзнание, че човекът от другата страна е със собствен багаж и опит и въобще психология и може да го приеме по съвсем различен начин. И тук идва добрата комуникация - всъщност това мисля, че е ядрото на нашата професия, изравняване на тези несъответствия, когато трябва да се комуникира с толкова голяма аудитория, с толкова много хора, защото понякога една организация има хиляди, стотици хиляди клиенти. Тук точно е нашият професионализъм да успяваме да намерим тези послания и сравнително чисто да ги предадем на аудиторията, така че те да не се загубят и да няма объркване по този комуникационен канал.


- Много често вече хората и у нас, свикнали през последните 20-30 години с професията и с ролята на комуникационния експерт, възкликват "Къде са му на тоя ПР-ите?!", когато очевидно има конфликт между посланието, което някой се опитва да изпрати и неговите цели, поведение или средствата. И битува едно разбиране, че пиарът поправя нещо, прави го да изглежда по-приемливо или се опитва да омаловажи нещо неблагоприятно. Според мен комуникациите трябва все пак да се основават на честност...
- Това, което със сигурност наблюдавам, е липсата на опит и проличава особено изразено в кризисния ПР. Нормално е, но в България не съм сигурна или поне аз не съм срещала много такива компании, които имат предварително разписан кризисен комуникационен план. Това е азбучно и трябва да го има, защото кризите са нещо нормално, във всяка организация се случват много неща, може да възникне неблагоприятна ситуация, никой не  е застрахован. Планът помага - кой пръв ще говори с медиите, кой на кого ще се обади, кого ще известим и т.н. Донякъде това разбиране, че ПР-ът "замита* нещата се дължи именно на липса на опит.  Ние сме пазарно и демократично общество сравнително отскоро. В други страни много отдавна е изминат този път и практиката вече отдавна е установена. У нас също ще се случи, но, вероятно по трудния начин, с много сътресения. Що се отнася  до политическия ПР, нямам преки наблюдения "от кухнята", не съм се занимавала в тази област. Със сигурност на колегите, които го работят не им е лесно. Трябва да имаме предвид и това, че хората, които стават професионални политици, имат специфичен личностен профил и обикновено едно от нещата е, че не обичат да им се казва какво да правят. И тук аз отново ще заговоря за нещо, което смятам за изключително важно - липсата на гражданско общество в България е причината политиците да си говоря и да правят каквото си искат и изобщо да не се съобразяват с никого, защото никой не им служи като коректив. Първото условие, разбира се, е да има легитимно управление, а след това вече отдавна е доказано от историята и у нас, и навсякъде по света, че единственото, от което се страхуват истински политиците са хората на улицата. И ще дам за пример любимата Франция - вижте какво става там вече много месеци наред продължават протестите и независимо дали тази реформа ще мине или не , важното е, че хората масово изразяват своето мнение, имат мнение и не се страхуват да го изразят. Това, което си спомням от студентските си години във Франция е, че разговорите бяха за политика, не за дискотеки. Там всеки млад човек има мнение по важните политически въпроси, независимо коя страна на политическия спектър е избрал, и го изразява, всички са наистина ангажирани. А у нас има дълбока апатия, която аз разбирам и нямам решение на проблема, разбира, че е свързана с липсата на сигурност, усещането за безсилие, че от теб нищо не зависи, тревожност за оцеляването и т.н., но все пак обществото трябва да направи нещо.
- Може би поне повече хора да упражнят правото си на вот следващия път, защото и ниската активност на избирателите също е липса на гражданска позиция и знак, че обществото някак се крие?
- Да, и това е гражданското общество също. А що се отнася до ПР-а в тази ситуация - той е, за съжаление, направо безпредметен, безсмислен, докато всеки си прави каквото си иска и няма коректив...
- Кои са трудните и кои са най-приятните компании? И как ти се отразява на теб работата и на усещането ти за баланс в живота?

- Комуникационните кампании са трудни, когато липсва доверие, а най-любимите ми, цветни и ценни кампании за мен са тези, които сме правили съвместно с екипа на "Карин дом". Просто там самата кауза, историята на господин Иван Станчов, светла му памет, на хората, на семействата е толкова силна и завладяваща! А що се отнася до баланса - в началото, естествено, много повече се хвърляхме в работата, постепенно се научихме да бъдем по-уверени, да планираме по-добре и да не прегаряме, което си е доста сериозен риск. Но иначе не съм се променила, аз винаги съм си била такава, обичам общуването, историите, динамиката, срещите с нови хора. Изобщо аз вярвам, че ние идваме на тази земя с определени заложби и качества и че не се променяме особено във времето, само ги проявяваме и развиваме. Но, ако трябва да посоча, има едно качество много, много основно и важно за нашата професия - за да си добър ПР, трябва много, ама много да искаш да разказваш истории на хората...




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Личните истории на „Бившите хора“ на концлагерна България

Систематичното унищожаване на българския елит от БКП и ДС след 9 септември 1944 г. оживява с гласовете на оцелелите в книгата на историка доц. д. н. Мартин Иванов –  „Бившите хора“ на концлагерна България.  Съдбата на онези близо половин милион жени, мъже и деца, дамгосани, прогонени и системно декласирани от комунистическите власти, е подробно..

обновено на 10.05.24 в 16:37

Joe Lynn Turner (екс-RAINBOW, екс-DEEP PURPLE): Винаги бъдете себе си

Интервю с Joe Lynn Turner (екс-RAINBOW, екс-DEEP PURPLE) Joe Lynn Turner винаги е бил любимец на българские рок фенове. Самият вокалист е пял с кого ли не и с кого ли да. Бил е част от RAINBOW, DEEP PURPLE, групата на Yngwie Malmsteen, FANDANGO, BRAZEN ABBOT на Николо Коцев, SUNSTORM, Michael Schenker. И през цялото това време не престава да..

публикувано на 10.05.24 в 07:30

Радко Мурзов: Изкуството е вечно търсене

Изложбата "Кристализация II" откри в Арт салона на Радио Варна известният художник Радко Мурзов. Експозицията представя 51 творби, изпълнени в уникална технология, откритие на Мурзов.  "Техниката е такава, че работя с акрилни бои и сол. Солта допълнително повторно кристализира и се получават красиви кристали. Отблизо погледнато в картината те блестят",..

публикувано на 09.05.24 в 08:05

Политолог: Не чуваме ясна дефиниция какви са проблемите на гражданите

"Кампанията за изборите започна още през март и компроматите валят един по един". Това коментира за Радио Варна политологът Атанас Радев. По думите му това не е нищо ново за родната политическа картинка и посочи, че кандидатите за депутати не разчитат на позитивизъм и визия: „Кампанията е в разгара си и когато вече започне официално ще..

публикувано на 08.05.24 в 08:15
Наталия Чешмеджиева

Наталия Чешмеджиева: Радиото се променя както света около нас

На 7 май отбелязваме професионалния празник на радиото и телевизията. Това е една от причините екипът на Радио Варна да организира днес Ден на отворените врати. Посетителите ще могат да влязат в ефирните студиа, откъдето се излъчва програмата, както и да се разходят из „светая светих“ на музикалните редактори – фонотеката. Накратко - всеки ще..

публикувано на 07.05.24 в 08:20

Възкресението през "перото" на 12 български автори

„Възкресения“ е заглавието на антология с разкази на 12 български автори . Съставител е Благой Д. Иванов, който се включва и със свое произведение - „Приятелски кръг“. Другите автори са - Мария Пеева, Александър Ненов, Васил Попов, Елена Павлова, Емил Минчев, Цветина Цолова, Милен Хальов, Андрей Велков, Марин Трошанов, Богдан Русев и Димитър..

публикувано на 07.05.24 в 07:00

Отец Георги Стоименов за вярата

Отец Георги Стоименов, председател на църковното настоятелство на храма "Св. Архангел Михаил" във Варна, от дете е привлечен от силата, водеща към храма. Първият му спомен за това е от детска възраст, когато по време на семейна екскурзия моли родителите си да изчакат да отвори Рилският манастир, който тогава е музей, за да го разгледа.  Роден е в Сибир -..

публикувано на 06.05.24 в 08:00