Елена Жаблянова - творец на пълен работен ден

Днес тя е максимално ангажирана, ежедневието ѝ лети с бясна скорост и няма нито една свободна минутка, всичко е по план и по часове и се работи, твори, създава и експериментира.  Едновременно работи по няколко проекта, и това я държи нащрек и в готовност да започне нещо ново.  Днес тя освен художник, е и педагог, илюстратор, автор на детски книжки.

Елена е родена на 7 април 1975 година в Монтана, детството ѝ е пълно с много игри и много емоции, но и с много отговорности и труд. "Чувствах се обичана и приемах това, което имам." 

Майка й е фармацевт, силна, отговорна и отдадена на семейството, а баща ѝ - изискващ и критикуващ.

"Така ни подготвяше за живота такъв, какъвто е, татко държеше на естетиката като цяло, дали в дома, дали на вилата. ...Винаги искаше да се развивам и да не спирам, затова не ме хвалеше, а ме критикуваше... В семейството съм научена на търпение и много труд... И с годините опит смея да кажа, че трудът е единственото нещо, което дава отличен резултат.",  споделя Елена Жаблянова. 

Не е приета в Академията, но пък продължава със специалността "Анимация" в Нов български университет. За което Елена споделя: 

"По-късно си дадох сметка, че анимацията много ми е помогнала на илюстрацията ...Защото в тези режисьорски идеи, в търсенето на типажи, в търсенето на правилните движения, които трябва да са много ясни, много категорични, анимацията ми помогна ...В НБУ получих широк спектър от неща, които можех да добавя, успях да завърша благодарение на брат ми, който се грижеше за мен в София."

В София се запознава със съпруга си, попада в семейство на художници. Нейният свекър - художникът Христо Жаблянов я връща към илюстрацията, и започва да илюстрира учебници. Започва ново образование в школата на Жаблянов, "една много жестока,  много сериозна школа" по думите на Елена.

Тя е позната със своите книги "Маурко", "Шум в гората" и "За какво мечтае Меги". Елена Жаблянова успява винаги да представи в илюстрациите си нещо познато, но и едновременно с това - различно. Нейните рисунки се характеризират със сходна техника на работа и сходно излъчване, но затова пък стилизацията е винаги различна във всяка следваща книжка, коментират запознати с нейното творчество. 

 Има син, студент и  и дъщеря, ученичка в 11. клас. В момента  работи за издателство ПАН.

"Рисуването ме съпътства от самото раждане, аз много обичах да се въртя около татко, около неговите инструменти, около четките. Навирах се там да видя как работи, просто това е откакто се помня, все още имам първия белег от длето, винаги съм раснала с това усещане, че това е най-доброто, което мога да правя -  да рисувам, и винаги съм го правила с огромно удоволствие."

"Всъщност аз винаги съм обичала да бъда автор, на съчинения, аз пишех хубаво от дете, защото имах добра идея, какво да създам, и можех да се справя с авторското писане, дори есетата ми бяха доста по-добри от трансформиращите преразкази с елементи на разсъждение. Те са вид креативност и по някакъв начин заобикалях стандарта."