Юлияна Антонова - Мурата от Япония: Бутилката с вода е най-важното нещо при земетресение

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Откъс от ''Другата истина''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На фона на проведените вчера, 14 ноември, в Северозапада тестови изпитания на новата Система за оповестяване при бедствия и аварии BG-ALERT, в "Другата истина" днес ще видим как правят това в Япония - страната с традиции в това отношение, защото там земетресенията са чести. Може ли да се свикне с тях и как трябва да се действа при подобни обстоятелства - за това разказва Юлияна Антонова-Мурата. Тя е дългогодишен дипломат и писател, която повече от 20 години живее в Япония. 

"Вкъщи се смеем, че всички големи земетресения и тайфуни в Япония аз съм ги посрещнала и няма нито едно, на което да не съм присъствала. По време на голямото земетресение през март 2011-а бях в Токио. Преди това, по време на другото голямо земетресение в Кобе, аз също бях в Япония. И много често приятелките ми казват, че съм свикнала със земетресенията. Не, искам да кажа, че дори и японците не са свикнали със земетресенията и всеки има в сърцето си някакъв уплах или неприятно усещане, че може да посрещне поредния трус. 

Аз съм ги преживявала тези земетресения и знам, че когато започне трусът, не се излиза навън. Особено опасно е да се ползват стълбите - те са най-рискованото звено. Най-важното е да не бягаш от дома си, защото дори да излезеш на улицата, то има вторични трусове, а те понякога са по-силни от първия. Както голямото земетресение в Чили, с трус 9 по Рихтер. След няколко дни е имало ново, със сила 9.4 по Рихтер. В Япония пък бе 9.2 по Рихтер. Това са земетресения, при които пада всичко и ти не можеш да разбереш къде е изток, запад, север и юг, за да бягаш. И ако си на улицата, може нещо да те нарани. В такива моменти падат стени, огради, стъкла от прозорци. Много рядко обаче, ако си в дома си, можеш да умреш от самото земетресение...

Тук са ни учили, че при земетресение трябва да се влезе под масата - това е задължително условие. Ако си в леглото, защото може да те завари и през нощта, тогава трябва да се свиеш в поза на новородено. Така шансът да бъдеш ударен е много по-малък, заради по-малките ти размери. И което е най-важното, винаги са ни учили, че до нас, когато спим през нощта или когато сме по улицата, трябва да имаме бутилка с вода. Установено е, че при земетресение, ако не получи човек сърдечен удар от уплах се оживява, но трябва да имаш вода, за да може няколко часа или няколко дни да останеш жив, ако си затиснат. Без храна човек може да живее 10 или 15 дни, но не може да живее без вода. Затова ние в Япония винаги имаме до леглата си бутилка с вода. Тя е първото нещо, което взимаме, ако започне да люлее. Грабваш бутилката и се свиваш, за да изчакаш да мине. 

Същото се прави и при децата. Например моят внук, който е в детската градина, няколко пъти в годината не учат, а тренират. Водят ги в парка, на улицата, в детската градина, за да ги учат како да правят при земетресение. Учат ги да си слагат раничките на главите за омекотяване на евентуален удар. Самите сакчета така са направени, че от едната страна са гумени - т.е. има въздушна възглавница. С една дума - предвидени са всякакви такива моменти. Но, отварям една скоба - човек предполага, Господ разполага. Не знаем какво има да се случи. Едно обаче знам - никой не е свикнал с тези земетресения.       

Най-важното е, че хората тук живеят така, че дори да се случи земетресение, на другия ден всички са готови да работят, за да оправят разрушенията. Разрушен път с дупки и след една седмица вече е в идеално състояние. Всички в окръга отиват и работят денонощно..."

* Снимки- личен архив на Юлияна Антонова - Мурата и Фейсбук