Най-много българи вярват на БНР като източник на достоверна информация.
По скалата от 1 до 10 оценката за БНР за достоверност на информацията е 7,29, сочи проучване на Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към университета в Оксфорд.
Анализът показва, че едва 38 процента от българите имат доверие в новините. Това е един от най-ниските резултати от всички страни, които намират място в новия медиен доклад на института.
Докладът се публикува за седма поредна година, като за първи път страната ни е включена в него.
В онлайн изследването са се включили 2021 българи. Като цяло данните от доклада са събрани от сътрудници на института и допитване до над 74 хиляди души в 37 различни държави - 25 от които европейски.
„Доверието трудно се извоюва, а по-късно е трудно да се удържи това доверие. Хубавото е, че ние сме го задържали и намирам това признание в доклада“, заяви генералният директор на Българското национално радио Александър Велев.
Според него обществените радио и телевизия в цяла Европа се характеризират с това, че имат най-високо доверие и това показват всички изследвания.
„Това е трайна тенденция. В морето от лъжливи новини, от неточна и некоректна информация, общественото радио и телевизия се отличават с това, че при тях информацията е проверена, че в ефир не може да излезе нещо, което не е проверено и не е сигурно, че е така. Другото нещо е навикът за слушане на новините от Радиото и Телевизията“, каза Велев. „Не случайно много често хората на улицата казват: „Чух по Радиото“, като имат предвид, че са го чули по БНР“.
„Основното правило в журналистиката е информацията да бъде проверена и засечена по най-малко два източника… Един път непроверена информация води до срив в доверието“, подчерта той.
„Конкуренцията в информацията в момента е огромна… Но винаги навикът на хората е да проверят тази информация… и когато те тръгнат да проверяват, естествено го правят в обществените радио и телевизия“, каза Александър Велев.
По думите му освен от ефира, хората се информират и от интернет. „Ние имаме много сериозен ръст в интернет за последната година от над 10%, а сайтът на БНР има и плеър, където могат по-късно да се чуят новините от последния час, така че човек не трябва да е закован пред радиоапарата“, посочи той.
„Това също е част от доверието, което се изгражда. Защото когато искаш да провериш нещо, не е необходимо да чакаш до следващата емисия, а имаш възможност да го направиш в интернет“, каза Александър Велев.
Генералният директор на БНР посочи, че все повече и повече акцентът се слага върху интернет присъствието на Радиото, върху разширяване на формите на присъствие в интернет пространството.
„Нещо много интересно е това, че аудиторията в интернет и тази, която е на традиционния начин на слушане, не съвпадат. Има едно неприпокриване, т.е. има възможност от ефира да се преместват потребители в интернет и обратно от интернет да ги насочим към ефира - това е нашата задача. Сега започваме програма, с която ще наблегнем на дигиталния маркетинг“, каза Александър Велев.
По повод резултатът от проучването, според което едва 38 процента от българите имат доверие в новините, той сподели лични впечатления от наблюденията си в Германия, че се използват по-кратки форми с концентрирана информация, която да събуди интереса на слушателя и зрителя.
„Отмина времето на тези големи осведомителни бюлетини, които правят националните телевизии… Кой има възможността в днешно време да седи 1 час пред телевизора. Другото, което отблъсква хората според мен, е това, че ние ги заливаме с отрицателна информация много често… Мисля, че ние го променихме това в новините на БНР до голяма степен. Тази отрицателна информация - за катастрофи, за загинали, насажда в хората негативно чувство. Това кара хората да не вярват на новините и да не ги харесват“, каза Александър Велев.
Генералният директор на БНР увери, че нямата да се загубят ценни записи от Златния фонд на БНР след силния порой в София, който наводни приземните етажи на сградата на БНР.
„Златният фонд на БНР има своя бекъп - огледален Златен фонд, който се пази в хранилището в Боровец“, каза Александър Велев.
„Започнахме и продължаваме дигитализация на целия Златен фонд. Освен на ленти, вече ще имаме и на дигитален носител записите, които пазят паметта на България“, съобщи той.
Цялото интервю с Александър Велев чуйте в звуковия файл.
