Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Константин Тюфекчиев за решаващата връзка между човешкото здраве и опазването на планетата

Доц. д-р Константин Тюфекчиев е преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" – Благоевград, ръководител е на Лабораторията за дистанционни методи за мониторинг на околната среда. Лабораторията е една от най-модерните в България. Преподаваните от доц. Тюфекчиев дисциплини са: Опазване на биологичното разнообразие, Биогеография, Екологични основи на стопанисването на горските екосистеми, Проблеми на устойчивото развитие, Управление на защитени територии, Горско стопанство. Научните му интереси са свързани с опазване на околната среда, в т.ч. биологично разнообразие, консервационна природозащита; устойчиво развитие; лесовъдство, в т.ч. степени на натоварване на горските екосистеми. 

"Още преди 12-13 години, може би и 15, аз предупреждавах моите студенти, че може би реално опасността от изчезване на човешкия род е свързана с появата на супер вирус. Самият процес на промяна на климата, дали ще бъде по-топло или по-студено не е толкова проблематично за оцеляването на човешкия род, тъй като човекът ще успее да се приспособи, да промени природната среда, но да елиминира вирусите – не." –  това каза за Радио Благоевград доц. Тюфекчиев и беше категоричен, че коронавирусът е едно от поредните доказателства за развитието на по-низшите организми, които се толерират заради това, което ние хората днес правим със замърсяването на околната среда, с промяната на климата, и съответно ускоряваме темпото на развие на по-низшите организми за разлика от висшите, които пък стават по-уязвими. 

"Появата на вируси при човека е аналогично на появата на епизоотии в популациите от животни. Където има пик в популациите, пренаселеност,  има съответно бързо развитие на болестите и намаление на числеността на вида." – каза доц. Тюфекчиев. По думите му, още преди около 30 години учените са алармирали за възможната поява на супер вирус. "Ако не регулираме разпространението на човешкия род равномерно на територията на планетата, да няма такива свръхконцентрации на хора и съответно ако не променим отношението си към природата, ползването на ресурсите и темповете на усвояване на тези ресурси – ние ще имаме голям проблем със супер вирус!" 

Доц. Тюфекчиев е солидарен с мнението на д-р Енрик Сала за The Independent: „Абсолютно съм сигурен, че в бъдеще ще има повече такива заболявания, ако продължим с нашите практики за унищожаване на природния свят, обезлесяването и улавяне на диви животни като домашни любимци или за храна и лекарства. Нашите много разнообразни екосистеми са пълни с много видове диви животни, растения, гъби и бактерии. Всичко това биологично разнообразие съдържа уникални вируси.“

Споделяйки мнението на д-р Енрик Скала в социалните мрежи доц. Тюфекчиев написа: 

Това ще бъде последното ми качване на публикация по проблема с коронавируса, не защото не са прецизни, а защото показват части от надводната и подводната зони на "айсберга". Те доказват в голяма степен връзката на човешкото здраве с екосистемите и това е достатъчно да накара човечеството да тръгне по друг път, но не разкриват цялата картина. Все още човекът няма необходимия потенциал да разбере в дълбочина този космос от обекти и взаимодействията им дори само на естествените процеси на еволюция, а камо ли повлияна от човешките действия. Не можах да намеря публикации, например, как променяната от човека природна среда влияе върху дивите, а защо не и питомните животни, които съжителстват с патогени. Как стресът, който изживяват, влияе върху жизнеността, биологичното разнообразие, активността на потенциалните патогени, а някъде там е "заровено кучето". Разбира се, има и още много тъмни зони в този "космос", които влияят на тези процеси. Да не говорим за разклатеното човешко здраве, пак заради откъсването от природата и замърсяването на организма ни.
Затова спирам, с надеждата, че човекът най-после ЩЕ СЕ СПРЕ!

Интервюто с доц. д-р Константин Тюфекчиев можете да чуете в звуковия файл – > 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

WWF ще пусне в Дунав 1,6 милиона есетри

Европейската комисия призова държавите-членки да увеличат усилията си за справяне с бракониерството и незаконния трафик, за да опазят малкото останали есетрови риби на континента. Въпреки че са надживели динозаврите, днес те са най-застрашената от изчезване група животни в света. От шестте вида есетри, които са се срещали в Дунав, вече са..

публикувано на 23.04.24 в 13:22

Доброволци от Гоце Делчев с отличие за каузата за чиста околна среда

На официална церемония на 18 април бяха обявени победителите в годишните награди на организацията  „ Time Heroes “. Призове получиха хората и организациите с изключителен принос за развитието на доброволческата култура в България през 2023 г. С награда „Героите“ беше отличена и организацията „Green and clean“ от Гоце Делчев с основател Георги..

публикувано на 23.04.24 в 10:55

Веселин Христов: Възстановяваме диалога в БСП-Благоевград

Помирението в БСП-Благоевград е въпрос, който вълнува не само нашите членове, но и всички граждани на общината. Всички очакват БСП да бъде силна партия и считам, че това е възможно. Помирението вече е факт. Това заяви в предаването „Събития и личности“ на Радио Благоевград Веселин Христов, председател на общинската структура на БСП в областния..

публикувано на 22.04.24 в 12:25
Вилиан Стефанов

Фотоизложба в Благоевград показа последствията от ядрената аварията в Чернобил

Фотоизложбата „Изгубени във времето“, с 20 фотографии от забранената зона край Чернобил,  ще бъде открита в Благоевград на 26 април. Това е датата, на която през 1986 година,  стана  аварията в Чернобилската атомна централа. Преди войната в Украйна, зоната край Чернобил бе една от най-посещаваните туристически атракции в света, за което голяма..

публикувано на 22.04.24 в 09:28

Милена Статева: Реалният живот е много по-интересен от измислените филми в Холивуд

Милена Статева е доктор по социология, социален психолог , част от авторския екип на платформата „Климатека“. Тя изследва темата как масовата култура, по-специално киното гледат към климатичните промени. „ Киното е изключително важно, защото то създава един балон, в който живеем и който  ни оформя като личности “  подчерта в интервю за Радио..

публикувано на 22.04.24 в 09:19

Анжела Родел: Преводачът изгражда мостове между различни култури

Анжела Родел е американка по рождение и българка по душа. Родена е в щата Уисконсин. Следва в университета в Йейл, където за първи път чува българска народна музика и тя завинаги остава в нейното сърце. От десетилетия живее в България, говори, пее и превежда от български на английски език. През 2014 година получи българско гражданство за..

публикувано на 20.04.24 в 09:36

Методи Байкушев: Нов дълг от 14,5 млн. лв. няма да увеличи финансовата тежест за хората

Поемането на нов дълг в размер до 14,5 милиона лева няма да увеличи финансовата тежест за гражданите.  В момента ние плащаме по около 340 000 лева всеки месец главници и лихви по седем кредита. Само миналата година Общината изтегли кредити в размер на 10 милиона лева. През юни месец пък предстои да погасим окончателно дълг от 2019 година. Той е..

публикувано на 19.04.24 в 13:09