Българка – лауреат на още една от трите най-големи награди за поезия на Франция

   Получаваш наградата "Макс Жакоб", една изключително значима и далеч отвъд пределите на Франция награда, като френски автор, като – вече – значим, различим, голям френски поет...

   А.М. – Както казват "Голям, голям, колко да е голям?". Хубавото в цялата история е, че след публикуването на Le baiser du temps ("Целувката на времето", Галимар, юни 2019 г.)  получих много покани за приятелства от френски колеги поети, на които аз не съм се осмелявала да изпратя някакви покани и да се свържа с тях, и повечето не бяха чели първата книга. Дори и колегата писател и журналист, който публикува една прекрасна статия, две седмици след излизането на книгата в края на юни миналата година, в един белгийски  вестник, ми написа "Поздравления за книгата, прекрасна е" и аз попитах "За коя книга говориш?" – мислех че говори за "Небе за изгубване", а той отговори "Не съм чел "Небе за изгубване". Т.е. с тази награда, а и изобщо с втората книга, някакви хора започнаха да търсят и двете. Но трябва да си даваме сметка, че Франция не е България, защото се разпространяват книги и на белгийски, и на швейцарски, романските автори, на пишещи в Люксембург, и морето е стократно по-голямо отколкото е българското".

   На въпрос за книгата и двигателя, идеята, движила нейното написване, Аксиния Михайлова отговори: "Ами книгата не е голяма като брой стихотворения – около 40, част от тях са публикувани в предишни мои книги на български. Аз не съм от авторите, които пишат концептуални книги, разбирано като предпоставена тема, по която аз да работя и да пиша, обговаряйки тази тема. Така че това са стихотворения, които са писани през времето, но така или иначе всеки един поет има проблеми, теми, които го занимават, в които се търси, които го бодат отвътре и инстинктивно те излизат в поезията. 

   От такава гледна точка това е една цялостна книга, която – смея да мисля – е като книгите, които са излизали на български език. Структурирах си я така, както си структурирам и книгите в България. "Целувката на времето" е заглавие, което е подсказано от стихотворение от самата книга и не е публикувано на български. Повече от половината от стихотворенията в тази книга не са публикувани на български и не знам дали ще го направя. Книгата е в три части – "Удавени сенки" е първата, "Плачът на жените" е втората част, а третата е "Ръженът на гласните". Изговарят различни теми – смъртта, раздялата, любовта, трансформацията на самотата, желанието животът да продължи, да се помириш със себе си... 

   Поезията – това е човекът."


  (още от разговора с Аксиния Михайлова очаквайте в петъчното издание на "Ефир за приятели")