Бъдещето на радиото е в новите технологии и БНР е готово за предизвикателставата на цифровата ера

„В електронната джунгла от гласове и образи вече не е достатъчно да имате приятен глас или приятно лице. Много важно е съдържанието, а още по-важна е технологията, която предава образите и звуците.  Възможностите на новите технологии позволяват на едно място да се съберат видео, аудио и много други послания, при това едновременно. Те изискват нов подход и нови навици. Ето защо цифровизацията предстои да преобърне бита и нагласата ни към околния свят.” - това заяви генералният директор на Българското национално радио Валери Тодоров в навечерието на 8-ата Международна среща на регионалните радио, телевизионни и телекомуникационни организации и производителите на техника за радиоразпръскване, която ще се сътои на 13 май във Варна. Подобен форум се провежда за пръв път в България по инициатива на БНР и в него ще вземат участие над 100 професионалисти от 15 европейски страни. Дискусията ще даде възможност да се обсъди цифровизацията във всичките й аспекти – от производството на медийни продукти, през цифровите технологии за пренос и радиоразпръскване до радио и телевизионните приемници. Преходът от аналогово към цифрово излъчване освен модернизация на технологично равнище, означава нови възможности за електронните медии – допълнителни услуги, повече и по-качествени програми. Технологичното обновление и ускореното внедряване на цифрови технологии е един от приоритетите на БНР през последните години - подчерта Валери Тодоров:

 „Две години преди приемането на цифровото законодателство в страната БНР започна да работи по цифрова технология. През 2007 г. стартира излъчването на програма Хоризонт по DVB-T. Това е технологията, която предстои да се внедри като цифровизация на телевизията в България. През 2008 г. внедрихме един чисто радио формат - DRM, цифрова технология върху късите вълни, коята се използва за предаване на сигнал на далечни разстояния. По този начин БНР, като обществена медия, изпълнява едно от основните изисквания, заложени в препоръките  на Съвета на Европа - да предлага широк, открит, обективен и плуралистичен поглед вържу събитията в страната и чужбина, като същевременно гарантира достъп до всички видове вълни, цифрови и интернет платформи. В България е приет дуалистичния модел - на обществени и търговски медии. Искам да подчертая, че изборът на националния законодател обществените медии в България да се финансират чрез бюджета по никакъв начин не променя обществения им характер. Европейските медиини практики изрично показват, че начинът на финансиране не определя характера на медиите. Гаранция е моделът, по който те се управляват. БНР е обществена медия със смесено финансиране - бюджетна държавна субсидия и собствени приходи. И независимо от кризата успяхме да открием две нови регионални програми – София и Видин. До края на годината предстои да стартира Радио Бургас. Едновременно с това изградихме нови студийни центрове в Благоевград и в Пловдив. Интересът към нашите услуги и качество расте. Ние сме медия със стабилно увеличаваща се аудитория, обхват и доверие – само от 2007 г. насам са удвоени рейтингите, обхвата на аудиторията и слушаемостта на всички наши национални програми. Сега, когато се говори за цифровизация, за повишаване на конкуренцията, когато кризата ни притиска, нашата отговорност пред обществото е още по-голяма. И доколкото зависи от мен, няма да отстъпваме от лидерската си позиция!” – обеща Валери Тодоров, генерален директор на Българското национално радио.

Развитието на новите технологии няма да доведе до изчезване на радиото, противно на някои твърдения – убеден е още Валери Тодоров. Всичко, което се случва в ефир се случва чрез радио излъчване – и за радиото и за телевизията. Затова радиото е вечно, а бъдещето е на хибридното радио, което ще може да приема едновременно звук, образ и текст. С професионалната дискусия, коята организира във Варна, БНР дава тон и на разяснителната кампания по внедряването на новите технологии. Престижната международна среща се провежда за осми пореден път. Началото на инициативата е поставено през 2003 г. от Македонската телекомуникационна компания, която кани колегите си от страните на бивша Югославия да споделят опит и идеи за  цифровизацията и новите технологии. След това срещата става ежегодна и към нея се присъединяват все повече радио, телевизионни и телекомуникационни организации и компании от различни европейски държави. Тази година в дискусията във Варна ще вземат участие и едни от най-големите производители на техника за радиоразпръскване с инвеститорски интерес в България и региона. Сред българските участници свои представители имат Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията и експерти от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.