Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ Кристиан Вигенин председател на парламентарната Комисия по европейските въпроси, който беше част от наблюдателите ОССЕ на изборите в Турция в района на Диарбекир. Силното полицейско присъствие в страната в изборния ден е направило впечатление на политика.

„Основното оправдание за това е, че страната все още е в извънредно положение и трябва да се гарантира сигурността, но определено това няма как да не е повлияло на поне една част от избирателите.

В Диарбекир полицията, на практика, смятам, че целенасочено затрудняваше дейността на наблюдателите. Постоянно трябваше да се правят проверки, отказваше ни се достъп до избирателите пунктовете и до секциите… на едно място си позволиха даже да ни заплашат, че ще бъдем арестувани ако не излезем от избирателната секция.

Смятам, че това не беше случайно. Беше организиран опит да се затрудни дейността на наблюдателите. Другият важен елемент специално за района на Диарбекир е, че се приложи една смущаваща разпоредба, която позволи да се изместват секции въз основа на съображения за сигурност. Тези премествания от едно населено място в друго засягат, по официални данни, около 120 хиляди избиратели. За да могат да гласуват, те трябваше да пътуват в съседни населени места. Съвкупността от всички тези елементи, за които говорим, а има и немалко други, неизбежно са повлияли на финалния резултат“.

В Диарбекир е имало и празненства, тъй като водещата партия в района – Народнодемократичната, е успяла да премине 10%-овата бариера. Вигенин изтъкна, че един от кандидатите в изборите е водил кампанията си от затвора, което хвърля сянка върху изборите.

Вигенин коментира и твърденията, че чужденци са се опитвали да повлияят на хода на изборите, представяйки се за наблюдатели на ОССЕ. Те категорично не са представлявали организацията, която ще направи проверка по случая, коментира той.

Абсолютното мнозинство, което партията на Ердоган е спечелила още на първия тур на изборите, му гарантира „огромна персонална власт като президент, но и като лидер на неговата партия“, с което ще има пълен контрол на парламент с орязани функции.

„Всичко, което оттук нататък се случва в Турция, ще бъде отговорност на един човек – Ердоган“.

„Едва ли неговата политика по отношение на България ще се промени. От една страна, настоящето правителство на България поддържа адекватна комуникация по важните за България въпроси като че ли има разбиране … но трябва да се засилят и политическите контакти на другите институции, защото напоследък ми се струва, че отношенията България – Турция се превърнаха в личните отношения между Ердоган и Борисов“.

Корман Исмаилов - бивш депутат и заместник-председател на Народната партия „Свобода и достойнство“, коментира, че новата президентска форма на управление в Турция е насочена към прагматично решаване на проблемите на хората и повишаването на стандарта в държавата. Целите, които си е поставила Анкара, включват влизане в Г-10 в рамките на пет години. Постигането на това членство е свързано с изграждането на грандиозни инфраструктурни проекти. Трансформациите в страната ще отворят големи възможности пред региона, от което България ще може да се възползва:

„Турция е много сериозен вече геополитически  международен играч, не само в регионалната политика, а и в сектори като енергетика, инфраструктура, туризъм“.

Засилването на националистическите представителства в парламента на Турция е обвързано и със засилена подкрепа на политиката по отношение на бежанците, изтъкна той. В по-голямата си част българските изселници подкрепят левите, неконсервативни партии в Турция:

„Ако се види избирателната карта след тези избори, най-западната част и Тракия - европейската част на Турция, подкрепи кандидата на левите - на Народнорепубликанската партия, докато Анадола подкрепи Ердоган. Кюрдските региони подкрепиха кюрдската партия, която също има едно сериозно представителство в парламента“.