Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Диригентът Антони Вит: Приемам за мисия да представям музиката на Полша

Антони Вит
Снимка: Софийска филхармония

Един от доайените на полската диригентска школа - Антони Вит (в момента главен диригент на Наварския симфоничен оркестър в Памплона, Испания, и почетен диригент на Краковската филхармония), беше в България по покана на Софийската филхармония и Полския институт за отбелязването на 100-годишнината от независимостта на Полша и установяването на дипломатически отношения между Полша и България.

Концертът беше тържествен и на публиката беше поднесен букет от полски творби: Увертюра към операта "Парий" на Станислав Монюшко, Концерт за цигулка и оркестър от Миечислав Карлович със солистка Ангешка Шимчевска – победителка в конкурса „Виенявски“ 2006, и за финал - Концерт за оркестър от Витолд Лютославски.

Ученик на големия Кшиштоф Пендерецки, асистент на Херберт фон Караян, дългогодишен главен диригент на оркестъра на Полското радио и телевизия, доскоро артистичен директор на Варшавската филхармония и професор във Варшавската консерватория, Антони Вит е носител на наградите Grammy в САЩ, Fryderyk Award в Полша и Cannes Classical Award във Франция, както и на доста почетни титли в различни страни.

В БНР е запазен запис на концерта му с Радиооркестъра през 1983 г. в рамките на фестивала "Софийски музикални седмици". Тогава солистка е била пианистката Марта Деянова, и още тогава е личал афинитета на маестро Вит към музиката на ХХ век – в програмата са били Кшищоф Пендерецки, Рихард Щраус и Артур Онегер.

Какво си спомня той от тогава?

„Помня залата, защото нашият концерт беше точно в тази зала. И, разбира се, помня добре Марта Деянова, защото ние свирихме много пъти заедно по онова време.“

Работили сте с два радиооркестъра – във Варшава и в Катовице, кое е нещото, което толкова силно ви привлече към съвременната музика?

"Като диригент на радиооркестър, сигурно и във вашата страна е така – радиооркестрите свирят много съвременна музика. Така че това не е било съвсем по мой избор, по-скоро почти като задължение. Разбираше се от само себе си, че ще интерпретирам тази музика. И разбира се – най-вече полска музика. Затова и съм щастлив, че този концерт сега в София е изцяло с музика от наши композитори. Тази програма е много характеристична, защото Станислав Монюшко е бащата на полската национална опера. Следващата година ще празнуваме 200 години от неговото рождение, затова избрах една от увертюрите му. Миечислав Карлович е талантлив композитор, който за жалост умира много млад по време на планинско изкачване – бил е само на 33 години. Затова той не е създал много музика, но концертът му за цигулка е превъзходен и съм сигурен, че всички ще го харесат. Колкото до Витолд Лютославски – той е най-важният полски композитор от втората половина на ХХ в. Неговият Концерт за оркестър е определено най-значимото му произведение, създадено през 1953-а – в периода, който наричаме соцреализъм. Композиторите са били задължени да обвързват творбите си с народната музика – така прави и Лютославски, но тъй като е изключителен композитор, той съумява да създаде шедьовър."

Можем да ви наречем спокойно адвокат на музиката на Лютославски – записали сте цял интеграл за реномираната компания Naxos през 90-те години. Ваш ли беше изборът на автор тогава?

"Знаете ли, голяма рядкост е да можеш да избираш. Защото трудността не е да запишеш диск, трудното е да го продадеш. Затова мога да записвам само музика, която звукозаписните компании смятат, че могат да пласират. С Наксос аз имам плодотворна връзка – направил съм с тях всичко на Лютославски, почти всичко на Пендерецки, Килар, Гурецки, КарлОвич и Шимановски, разбира се."

Как мислите, защо полският авангард е толкова силен през ХХ в?

"Бих казал „беше“ силен през ХХ в. Много са причините. Това беше периодът на комунизма, но музиката не беше сила на нашата комунистическа партия – тя имаше други тревоги – с театъра и филмите, с литературата. За музикантите не достигаха ресурси – нека си правят каквото си искат, кой ли ги разбира. Така че имаше наистина добра атмосфера за авангардната музика да се развива. Освен това фестивалът „Варшавска есен“ за модерна музика имаше огромно влияние в нашия музикален живот. Сега славата и престижа му не са толкова леснои за поддържане и вече не е толкова реномиран, колкото през 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ в."

Маестро Вит, Вие сте дирижирали много премиери на нови произведения. Продължават ли да ви търсят, младите композитори изпращат ли ви свои партитури?

"Всъщност, след като напуснах Радиооркестрите за щастие не съм задължен да дирижирам чак толкова много съвременна музика. Оставил съм тази отговорност на другите диригенти."

Вие самият сте имали велики учители – в Полша Пендерецки, после Надя Буланже в Париж, специализирали сте при Караян. Били са трудни времена, но вие сте имали късмет.

"Имах щастието да срещна много важни хора в живота си. По онова време не беше лесно да се излезе от Полша, но аз имах късмет да получа няколко стипендии – за Франция, за САЩ, така че имах възможност да пътувам доста."

А не беше ли странно да съчетавате такива различни школи – да учите при Буланже, после да заминете за Тангълууд, където стилът на преподаване е друг – попитах Антони Вит – а той отговори: "Когато пред теб застане голяма личност, трябва да наблюдаваш и просто да вземаш всичко, което си способен да поемеш."

Антони Вит е преподавал във Варшавската консерватория в продължение на 17 години, но на въпроса кое е по-важно да се научат младите диригенти: какво да правят, или какво да не правят, заставайки пред един оркестър, той отговори само с думите „Това е много интересна, но твърде сложна за разисване тем в едно интервю“. И добави: "Мисля, че най-ценното е нещо, което научих от Херберт фон Караян: „Когато дирижираш, не забравяй, че най-важното нещо е музиката!“ Много е лесно да те застигнат битови проблеми по време на репетициите или извън тях, да загубиш време в решаване на други задачи  - диригентът често е зает с други дейности, а всъщност най-важна е музиката и това не бива да се забравя"

Полската музикална чест беше защитена блестящо в неделя от полските гости, а важен дял в това имаше и отлично подготвената Софийска филхармония, която представи малкопознат за публиката репертоар.

Интервюто с диригента Антони Вит можете да чуете в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Независимите артисти на път: Историята на "Астория"

Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..

публикувано на 19.04.24 в 14:59
Донка Ангъчева и президентът на Шопеновото общество проф. д-р Теодор Каницер

Шопенова вечер от поредицата "Изкуството продължава да живее"

На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална  галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..

публикувано на 19.04.24 в 12:54

Летящите охлюви и вълшебни механизми на Атанас Хранов

"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..

публикувано на 18.04.24 в 09:57
Евгени Иванов, орнамент

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век

Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..

публикувано на 17.04.24 в 19:25

Националното радио раздава годишните музикални награди БНР Топ 20

Годишните музикални награди БНР Топ 20 ще бъдат връчени на 3 май, петък, в столичния клуб "Строежа".  Отличия ще бъдат връчени на: -   песента с най-висок резултат от гласовете на слушателите на сайта top20.bnr.bg ; -   песента с най-висок резултат от гласуването на музикалната редколегия на БНР Топ 20;  -   песента, заемала..

публикувано на 17.04.24 в 16:28

В Пловдив откриват изложбата "Хляб наш насъщен"

Поредица от библейски и евангелски сюжети и персонажи, претворени върху старинни дървени предмети от бита, свързани с хляба – това е изложбата "Хляб наш насъщен", която от днес могат да разгледат пловдивчани и гостите на града в галерията на Дружеството на пловдивските художници. Експозицията е дело на Вихра Григорова и съдържа около 30..

публикувано на 17.04.24 в 11:48

“Великият Гетсби“ – новият балетен хит на сцената на Софийската опера

В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..

публикувано на 16.04.24 в 18:29