Липса на стажантски програми и кариерно ориентиране дефинират образованието в Северозапада

Липса на ранно кариерно ориентиране, недостиг на ефективни стажантски програми, неучастие на родителите в решенията, свързани с обучението и кариерата на децата им. Това са основните проблеми в българската образователна система, които дефинират младежи от областите Видин, Монтана и Враца. Изводът е от проучване „на терен“ в Северозападна България сред 200 ученици, проведено от Национално сдружение „Младежки глас“. Какви са другите изводи в това изследване и какво казаха представителите на отговорните институции по поставените проблеми

Кариерно ориентиране по места има, но то се извършва късно, заяви Данаил Петров от Сдружение Младежки глас. 

"То се случва между 11 и 12 клас, когато тези деца са тийнейджъри в горен курс и вече знаят какво ще правят. Късно е да ги ориентираме. Има и друг момент - има неохота у младите хора да се включват в стажантски програми. Освен липса на подкрепа, се сблъскваме и с противопоставяне от страна на родителите - някои от тях не одобряват извънкласните дейности, смятат НПО-тата за някакви секти", каза Петров.

Младежите, участвали в проучването, посочват като положителни моменти в образователната ни система извъкласните дейности и неформалния начин на преподаване- там където има такъв:

"Във Видин ми споделиха как преподавателка по английски събира всички ученици и те на този език разказват за собствения си ден. От нейния час няма отсъстващи. Неформалния начин на преподаване трябва да бъде насърчаван", смята Данаил Петров. 

Как изглежда перфектното образование през погледа на младите? В него, казват те, дуалното обучение трябва да бъде въведено на национално ниво, бизнесът трябва да бъде стимулиран, за да подготвя практически бъдещите кадри на пазара на труда, а извънкласните дейности и семинарите трябва да бъдат повече. Какво още искат учениците- умна класна стая, обучение по социални умения и стипендии в по-голям размер от настоящия.

"Знаете ли колко е ученическата стипендия за отличен успех 25 лева. 2002 аз взимах 21 лева за стипендия за отличен успех. Инфлацията оттогава е 76 процента. Знаете ли, в такъв случай, каква е реалната стойност на тези 25 лева - 5 лева и 6 стотинки", изчислява Петров.  

Какво правят институциите за увеличаване на младежката заетост в областите Видин, Враца и Монтана, където нивата на безработицата са по-високи от средните за страната? Една от мерките е схемата за младежка заетост по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси, която дава възможност на млади хора до 29 години да започнат работа веднага след завършване на тяхното образование. В област Видин досега има около 500 младежи, които са минали през схемата, обясни заместник министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова:

"По същия начин във Враца 852 младежи са били включени в тази програма. 543 са останали да работят при същия работодател. Малко над 500 са в област Монтана, като 243 остават на работата. Този тип програми дават възможност не само за натрупване на опит, но са тестов период и за работодателя, и за младия човек"

Подробности чуйте в прикачения файл.