Трябва да има възможност хората да заявят съгласие да са донори

Ефектът от донорските карти ще е юридически нищожен, прогнозира д-р Маринова и уточни, че според сега действащото законодателство, човек може да заяви само отказа си, а за да се случи донорска ситуация, се питат близките.

Според Наталия Маева от Националната пациентска организация донорските карти не са новина: „Такава донорска карта в България съществува от 2013 г. и тя е въведена по идея на Съюза на трансплантираните и на Агенцията по трансплантации. Младите българи се интересуват, но това, което обикновено питат, е как може това тяхно право да бъде изразено върху документите за самоличност.“ 

Д-р Сибила Маринова поясни, че за да има повече донорски ситуации, трябва да се преодолеят проблемите в работата на координаторите по донорство: 

„Поискахме промяна в българското законодателство. Сега действащият закон е добър, но може да бъде направено още за картата. Трябва да бъде дадена възможност на хората да заявяват и своето съгласие. Защото юридически, ако имат тази възможност, тогава факторът „близки“ отпада.“ 

Сега българското законодателство определя близките, които могат да вземат решение за донорство - майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря, съпруг, съпруга, но има хора, които нямат такива роднини и тогава не може да има донорска ситуация.

 „Има проблеми с директори на болници, които не осигуряват нормални условия на колегите да работят. Поставят им ограничения, спират им заплащането. Най-големият проблем е при координаторите, защото са малко“, алармира Сибила Маринова.

Според нея донорството трябва да стане задължително, както е във Франция и Австрия, където всеки е потенциален донор, но ако семейството реши, че не е съгласно починалият да дари органите си, тогава не се извършва експлантация на органите на починалия.

Заплащането на координаторите по донорство е почти нищожно - нужна е промяна изобщо за заплащането на целите екипи, посочва -р Маринова. „Трябва да бъде направена законодателна промяна. В момента разходите, които прави една болница, се възстановяват от Агенцията по трансплантации. Но от тази сума, която ние сме изразходвали за кондициониране на болния, за изследвания, за медикаменти - от тази сума болницата трябва да плати и нашия труд. Тази сума е изразходвана за друго. Имаме уверение, че поне това ще се оправи - да бъде заплатен този труд.“

Липсата на достатъчно донори в България се дължи първо на финансови проблеми, изтъква още Маринова и добавя, че екипите, които работят, трябва да бъдат мотивирани.

„Трябва да бъде изградена добра логистика. Всичко това, което се случва в момента, се прави на добрата воля на координаторите и то в някои определени центрове. Защото когато има донорска ситуация те отиват с личния си автомобил. Ако има логистиката, каквато има в една Германия или във Франция, или Австрия, там всичко е разпределено на минути. Разчиташ и на транспорт - било то автомобил или, ако се налага, самолет.“