Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Държавата не рекламира този тип туризъм

Расте интересът към селския туризъм

Хората търсят активна почивка с културни атракции - фестивали, концерти, забележителности

Сапарева баня привлича туристите с природните си богатства и климата, както и с екологичния и селски туризъм. Засилен е интересът най-вече към балнеолечението.
Снимка: БГНЕС

Селският туризъм е предпочитан от платежоспособни хора от градовете, които търсят качествена храна. Това каза в интервю за "Хоризонт" Борислав Борисов - председател на Асоциацията на българските села. Той смята, че в сектора селски туризъм има неизползван потенциал.

Все повече хора у нас избират селата за своята почивка. Това е видно от данните за миналата година на Асоциацията на българските села, които се базират на допитване сред собственици на обекти.
 
През 2018 година запитванията за настаняване в селски къщи са се увеличили с 20 процента спрямо предходната 2017 година. Реалният ръст на осъществените почивки е 7 процента. 

Интересът към селския туризъм расте и на база фестивали, концерти и културни прояви на село 

Селският туризъм обаче продължава да бъде неатрактивен за туристическите агенции, посочва Борислав Борисов.

"Това пък  е свързано с много ниския процент на чужденци, които идват за селски туризъм в България, който остава твърде нисък - 1,5 процента за 2018 година. Интересно е, че от тези 7 процента ръст на заетостта на обектите за селски туризъм, 5 процента са на база фестивали, семинари или пък други инициативи, свързани с изкуство и концерти в селата, което е една устойчива тенденция, която се забелязва последните години. Тя беше основната причина и за ръста през последните години. На практика хората не търсят само едно просто настаняване и консумация на храна, когато отиват на село, а търсят една активна почивка, която да им увеличава вътрешните изживявания." 

Хората от градовете търсят активен тип почивка, увеличава се делът на семейните пътувания

Кои са най-предпочитаните места за селски туризъм? На първо място е област Ловеч - селата около Троян, Тетевен, Априлци. На второ място се класират къщите за гости в района на Елена - там цените са по-ниски. Следва област Благоевград - там популярни са архитектурните резервати Лещен, Ковачевица, Долен. Районът на Смолян също е популярен като дестинация за селски туризъм. Най-предпочитани са фамилен тип къщи за гости, които се наемат предимно от семейства с деца:

"В тази връзка са предпочитани къщите, които през лятото имат басейн, които отговарят на критерии за безопасност. Масово собственици на обекти за селски туризъм ми казват, че инвестират самите те през последните години да обезопасят максимално обектите си, тъй като това е едно от основните изисквания от страна на гостуващите семейства. Предпочитат се обекти, които са близо до различни забележителности, тъй като хората от градовете предпочитат активен тип почивка, а не просто настаняване. Интересното е, че се увеличава броят на семействата от градовете с деца, които имат изисквания към обектите за селски туризъм по отношение на кухнята, т.е. увеличават се изискванията към вегетарианско меню в селата, към продуктите с биопроизход, към продукти, които са произведени на място в градина в самия обект или в близост." 

Държавата не рекламира този тип туризъм

Селският туризъм като продукт се развива от местни инициативни хора, които намират начин да се рекламират, подчертава Борислав Борисов:

"От страна примерно на самата държава мога да ви кажа, че селският туризъм липсва изобщо като реклама. Даже в стратегията на Министерството на туризма изобщо липсва фразата, ключовата дума "селски туризъм". В Министерството на земеделието и храните, което има ресор "Развитие на селските региони" изобщо липсва каквато и да е реклама на селски туризъм. Да не говорим, че пък в инвестициите по Програмата за развитие на  селските региони в новия програмен период бяха отрязани изобщо инвестициите за селски туризъм, естествено, заради злоупотреби в предходния програмен период."

Развитието на селския туризъм се дължи на частната инициатива, не на еврофондовете

"Ако изобщо говорим за някакъв ръст или добро развитие на селския туризъм през последните години, той изобщо не се дължи на европейските фондове, тъй като по европейските фондове се направиха различни схеми и облагодетелстване по-скоро на частни лица, които се възползваха от пробойните в тази програма, за да си направят собствени частни къщи" допълни Борислав Борисов.

Истинският модел на селския туризъм се дължи на усилията на частната инициатива, на хора, които вярват и използват потенциала на региона си и са вложили своя труд и средства, категоричен е Борислав Борисов.

Чуйте повече от репортажа на Мила Младенова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11