Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Черги с цвета на надеждата

Миглена Чаталова за призванието да тъчеш и посланията на нишките

7
Миглена Чаталова
Снимка: Здравка Маслянкова

Великотърновката Миглена Чаталова 28 години втъкава цветните нишки на живота в писаните си черги, които изработва на Самоводската чаршия в града.

Тези дни майсторката на черги се завърна от престижен международен фестивал на занаятите в турския мегаполис Истанбул, който събра творци от над 70 страни от цял свят.

Всеки човек е дошъл на тази земя, за да върши нещо, вярва Миглена и вече е убедена, че да тъче е нейното призвание. „И няма отърване… Как сега го казват? Мисия ми е много тежка дума. Това е работата, която аз върша на тая земя.“

Ако не е в душата, няма как да го правиш, допълва Миглена Чаталова, по чиито думи „това е усещане, това е начин на живот“.

„Когато ти живееш мечтата си, тогава само се получават нещата. А когато пък това е свързано с ръцете – ръцете са на нивото на сърдечната чакра, тогава има много голям смисъл. Само че ние не виждаме нишките, които ни свързват.“

В България се чувствам добре, признава Миглена в предаването "Нощен хоризонт". „Тук усещам силата на самата земя“, споделя тя и дръпва нишките, отвеждащи надалеч.

„Чергите ми са ме отвеждали на много невероятни места и заради тях са идвали много невероятни хора тук, през чергите. Аз много ясно я виждам връзката с тези неща.“

След пътуване до Филипините неотдавна забелязала, че то се е отразило на багрите и нюансите в чергите й.

„Защото ние там бяхме на едни много красиви оризови тераси и след това на едно полуюжно море. Всичкото това беше в чергите ми. Някой даже ме беше питал: "Ти морето ли правиш?" Аз тогава се сетих, че най-вероятно е това.“

Новата поредица черги, започнати на Еньовден, са провокирани от любов, напуснала живота на Миглена. 

„Цветът на любовта е дъгата, пъстра и шарена като чергите ми, които са ме отвеждали на невероятни места. С тях сбъдвам мечтите си и лекувам душата си, но оставам здраво свързана с корените и земята ни“, казва още Миглена Чаталова.

Сега тъче последната от тези 21 черги. „При мен всичко е много символично. Майка ми се казваше Надежда. Тя ме е родила на 21 години. А за 21 дена знаем, че се възобновяват клетките на нашето тяло. За 21 дена можем да придобием нов навик и можем да се откажем от стар навик. Всичко е много символично. Колкото и да ми е тъмно на мен в душата, като съм родена от Надежда, винаги имам надежда.“

Независимо че светът толкова много се променя и се случват много лоши неща, се набляга на тях, без да виждаме хубавите, смята Миглена Чаталова. Тя се радва на възродения интерес на българите към чергите й.

„Сега се връща при българите това нещо. Чергите ми хем изглеждат съвременно! Те си имат послание. Хората, които купуват моите черги, са малко по-друга порода хора. Има хора, които въобще не ги забелязват, но тези някак си имат усещането какво съм правила и ми е много хубаво, когато се разговорим, да ми кажат какво усещат. И определено усещат това, което аз съм вложила.“

Доскоро е тъкала на 120-годишен стан, който наричала галено „дядото“. Вече работи на нов стан – определя го като бижу. „Дойде времето просто да се разделя с него. Той беше вече морално, материално и всякак остарял. Беше много трудно да се работи на него.“ 

Зад стана е от 12-годишна. Сега дъщеря й проявява желание да се научи да тъче. 

„Няма да се загуби занаятът“, казва на изпроводяк.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

"Коренът взе да ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30
Ивайло Шопски

Ивайло Шопски от НД "Традиция" за очите към Дунава в българската история

Днес се навършват 148 години от избухването на Априлското въстание . По този повод за героичното време в българската история след подвига на априлци говорим с Ивайло Шопски от Националното дружество "Традиция" . Отбелязваме 148-мата годишнина от избухването на Априлското въстание по стар стил Да се обърнем към народното..

публикувано на 20.04.24 в 18:17
Анна Йончева, основател на инициативата

Анна Йончева: Благодарна съм за всичко научено от семействата на деца с увреждания

Преди 5 години на една детска площадка в София една майка вижда как дете съветва друго дете да не играе с момиче в инвалидна количка, защото момичето е заразно. Така Анна Йончева решава да направи децата с увреждания видими, за да могат другите деца да свикнат с тях и да играят заедно.  Тя е фотограф-любител, основател на проекта „Различните деца“,..

публикувано на 19.04.24 в 15:53

"Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш". Проект на студенти от НБУ за незрящи

Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше..

публикувано на 19.04.24 в 11:15