Приключението "12+3"

Чавдар Стефанов и Петко Георгиев разказват в предаването "Преди всички" за началото преди 30 години и за историята на предаването в бурните години от началото на прехода. Предаването е сред водещите фактори за превръщането на Радиото от държавно в обществено, казва Петко Георгиев.

Непознат феномен

„Малко по малко предавания като „12+3“ и появилите се по-късно и тръгналите по същия път предавания в „Хоризонт“ и „Христо Ботев“ направиха така, че Радиото да си извоюва в ключови моменти позицията на независима обществена медия, което беше непознат феномен тогава. Никой не е имал някаква рецепта, не е знаел как да го прави, не е имал предварителен план. Просто бяхме наясно, че нещата изискват съвършено различно отношение – откровено, искрено отношение към новините такива, каквито са, и пълна свобода, както и активно търсене и провокиране на размяната на различни мнения, на борбата на идеи“. 

Трибуна в бурните години

„12+3" се превръща в трибуна на обществения дебат през бурните години от началото на прехода, а рейтингът му достига рекордни нива. Успехът на „12+3“ се дължи главно на ентусиазма на хората, които са го правили, допълва Чавдар Стефанов. „Нашата цел беше да покажем състоянието на обществото такова, каквото е в момента“.

Свободата на словото е кауза, борбата за която никога не трябва да спира, казва още Стефанов и не крие разочарованието си, че днес, 30 години по-късно, автоцензурата все още съществува. „Ние по принцип нямаме гилдия. Имаме ли някакъв съюз, който да отстоява нашите права? Нито СБЖ, нито „Подкрепа“ има някакво активно участие, нито пък журналистите проявяват желание да се асоциират и да отстояват правата си. Когато работиш в обществена медия, имаш и друга степен на отговорност – пред обществото“.

Предаването започва през януари 1989 година. „Всичко започна съвсем спонтанно, но очевидно концепцията за запълване на празния отрязък между 12 и 17 часа, а в конкретния случай между 12 и 15 часа, е била назряла“, казва днес Георги Папакочев в предаването "Хоризонт до обед".

Вдъхновител на начинанието е Йордан Лозанов. Началото по думите му е през есента на 1988, когато Берлинската стена все още изглежда непоклатима. „Тогавашният директор на „Хоризонт“ ме викна и ми каза: „Тия три часа трябва да се измислят“ и ми каза с кои хора ще работя – Жоро, Чавдар, Петко, Марги Шапкарова, Роси Байрямова и Галя Спасова – сивият кардинал на „12+3“.

Новинари изграждат облика на новото предаване

„Всички ние бяхме, до един, новинари в най-прекия смисъл на думата и го кръстихме по предложение на Жоро Папакочев „12+3“, спомня си Лозанов. Всички водещи на новото предаване имат зад гърба си опита на т.нар. прослуш (мониторинг) – редакционното звено, което следи, подбира и подготвя международни новини от чуждестранни източници.

Сергей Джоканов направи фантастични за времето сигнали, нечувани дотогава, признават бившите водещи днес. „Музиката беше огромна битка, за да може в тези три часа да няма само народна, класическа, музика на народите, соц естрада, българска естрада“, отбелязва Йордан Лозанов, според когото в музиката тогава са влагали и образователен елемент.

Музиката на "12+3"

Ентусиазмът на музикалните редактори да подбират музика не само от фонда на БНР, но и от техните собствени колекции, помагал нещата да се случват по „необичаен и много сензационен ефирен начин“, допълва Георги Папакочев.

В една обществена медия не може да се води пропаганда, категоричен е Лозанов. По думите му това няма нищо общо със свободата на словото. „А това, че някой в „12+3“ днес прави пропаганда и я прави най-нагло, знаейки, че ако падне от микрофон, ще рипнат от президента до едни депутати от една партия, за да обясняват как свободата на словото е страшно ценна. Няма обществена медия в света, в която някой да се занимава с пропаганда.“

Сега, 30 години по-късно, обичаното предаване си има собствен сайт, където спомените и документите изграждат неговия пълнокръвен образ. Книгата носи името на сайта - Приключението „12+3“.

Още по темата чуйте в звуковите файлове.