Един от пионерите в българското професионално музикално изкуство и първи концертиращ пианист у нас е Ангел Букорещлиев - композитор, хоров и оркестров диригент, клавирен педагог, фолклорист, теоритик, изявен музикален деец. Поводът е 150-годишнината от неговото рождение. За него големият български композитор Петко Стайнов споделя: "Букорещлиев винаги е носил един напредничав дух и е притежавал висок художнически вкус. Културна България дължи почит на Букорещлиев и признание на делото му, защото то е дело на пълнокръвен музикант, на безкомпромисен художник и безкористен общественик, следователно е дело на личност от висок нравствен и интелектуален заряд“.
Ангел Букорещлиев е роден на 31 януари 1870 г. в село Плевня, Драмско (днес в пределите на Гърция). Той е осмото от десетте деца в семейството. Един от неговите братя е в четата на Христо Ботев. Като мълък пее в църковния хор, после отива в София, където живее един от братята му - военен с голяма кариера. Учи пиано при полякинята Схолевинска, а след пети клас заминава за Прага. Една година се обучава в школата на Либенски, след това завършва Органовата школа и получава солидна музикално образование. При завръщането си в България изнася заедно със състудентите си певците Иван Славков и Драгомир Казаков концерт във Военния клуб - събитие за софиянци. Като пианист тогава той изпълнява Фантазия върху теми от „Севилският бръснар“ на Росини-Лист, Унгарска рапсодия №4 също от Лист и "Брилянтна полонеза" от Вебер.
Тримата организират и първия опит за създаване на български професионален оперен театър у нас - оперното отделение към Столичната драматична трупа „Сълза и смях“, което просъществува две години. Букорещлиев отначало съпровожда спектаклите и откъсите от опери на пиано, по липса на оркестър. След пропадането на оперния експеримент Букорещлиев две години учителства в Казанлъшкото педагогическо училище и през 1894 г. се заселва в Пловдив, където остава до края на живота си - умира на 8 янурари 1950 година. Започва като учител в мъжката гимназия, където създава хор, а две години по-късно е един от инициаторите за създаването на Пловдивското певческо дружество, където дълги години е диригент. За нуждите на съставите, които ръководи, той композира 10 китки за хор, станали популярни в цяла България. С това не се ограничава многостранната дейност на Букорещлиев: през 1926 г. той е един от създателите на Пловдивското музикално училище, съществувало шест години. Преподава пиано и възпитава много изтъкнати впоследствие музиканти. Изнася самостоятелни концерти като пианист с репертоар, включващ творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Менделсон, Шопен, Лист, Чайковски. Композира пиеси за пиано, сред които е „Българска рапсодия“. Има изяви и като органист - свири в Пловдивската католическа катедрала на погребението на княгина Мария Луиза.
Ангел Букорещлиев организира много експедиции за събиране на народни песни в Родопите, Средногорието, Македония - записва 2500 песни, нотира 461 от тях и ги публикува като „Среднородопски песни" в „Сборник за народни умотворения". Пише и редица статии по теоритични въпроси.
Не трябва да забравяме тази знакова фигура в развитието на нашето музикално изкуство!
Чуйте в звуковия файл изпълнение на песента на Ангел Букорещлиев "Море рано рани".
74 песни бяха допуснати за участие в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио (БНР) за нова българска поп и рок музика "Пролет`24". Селекционна комисия от музикални редактори в БНР определи 12-те финалисти, които ще изпълнят песните си на живо пред жури (съставено от композитори, певци, автори..
През април отбелязваме 105-годишнината на един много обичан баритон през 50-те и 60-те години на отминалия век - Петър Петров. Предполагам, че всички, които са гледали спектакли на Софийската опера с негово участие, веднага ще си го спомнят - той беше много емоционален певец, веднага привличаше вниманието на публиката със сърцатата си..
На 23 април в Добрич започва Седмицата на камерната музика "Константин Илиев". С изданието тази година се отбелязва 100-годишнината от рождението на диригента Константин Илиев, един от основателите на фестивала, както и на местния камерен оркестър. Концертите са четири и се провеждат всяка вечер до 26 април включително в концертната зала..
Песен за заслепеното човечество, което иска да се предреши, но не може. Така, както не успява да се предреши в измислената история за несъществуващата Астория. Зойфер не е особено познат в България. Единствената книга с негови пиеси, публикувана на български, Валерия намира случайно в библиотеката на НАТФИЗ. " Стоеше на едно..
На 13 април публиката в Стъклената зала на Музикферайн имаше удоволствието да присъства на забележителна, емоционална галавечер с изкуството на гениалния композитор Фредерик Шопен. Концертът беше организиран от изявената българска пианистка Донка Ангъчева като поредна блестяща инициатива в рамките на създадения от нея в Австрия проект „Изкуството..
"Героят Наско Х. се появи отново след толкова години на забвение. Най-накрая пак излезе и се надявам да продължи да живее неговия приказен живот . Появи се в три романа, но след това Александър Секулов започна да се занимава с драматургия, написа други романи и малко ми липсваше. Той самият предложи да напише една от историите за Наско Х. Така..
Първа изложба на автентични български килими в Париж след повече от век се открива утре вечер - 18 април. Изработени преди стотици години екземпляри ще бъдат показани в галерията на Българския културен институт във френската столица. Става дума за 40 оригинални български килими от 19 -ти и 20 -ти век, които до този момент не са показвани и..
Българският Червен кръст започна раздаването на хранителни пакети за нуждаещи се от цялата страна по програмата за храни и основно материално..
"Картината след изборите е много неясна. Тя няма да съвпадне с тази, която имаме сега ". Това мнение изрази пред БНР политологът проф. Александър..
"Дълго време си мислех, че със средствата на журналистиката могат да се направят страшно много неща. Но не сме в нормална ситуация. Ние все повече се..