Том Уайт: Борис Джонсън ще използва тактиката на Тръмп, но няма икономическата мощ на САЩ

„Меденият месец на Тръмп и Джонсън“ приключи - с това заглавие „Вашингтон пост“ анализира бъдещите отношения между американския президент Доналд Тръмп и британския премиер Борис Джонсън.

Със сигурност Обединеното кралство ще търси подкрепата на Вашингтон, след като вече няма икономическата мощ на Европейския съюз зад себе си, заяви в интервю за „Събота 150“ Том Уайт, бивш съветник в британското правителство и един от най-изявените анализатори в компанията „Глобален съвет“, чийто офис се намира в Брюксел.

Уайт вижда ясен паралел в поведението на Тръмп и Джонсън, които водят агресивна външна политика и обещават грандиозни победи на своите избиратели.

Сега обаче Джонсън, който си спечели прозвището „Британския Тръмп“, е изправен пред предизвикателството да се договаря и с Вашингтон, и с Брюксел. И в двата случая „Тактиката Тръмп“ няма да бъде толкова ефективна, прогнозира още пред Марта Младенова анализаторът. Според Том Уайт - преходният пост-Брекзит период няма да е достатъчен за изясняването на отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз.

„През преходния период ще има няколко теми, по които ще има много трудни преговори. Една от тях е правата за риболов във водите между Обединеното кралство, Дания, Нидерландия и Белгия. Също така ще трябва да започнат разговорите за дългосрочните търговски отношения, което е изключително предизвикателство. Ние нямаме абсолютно никаква яснота каква част от правата, следователно - задълженията и европейските стандарти, Лондон би искал да запази“, казва Уайт в интервюто.

Вярвате ли, че 11 месеца ще са достатъчни поне да се очертаят основните рамки?

Отговорът на този въпрос зависи от това колко изобретателни са двете страни по време на преговорите. Ако Брюксел използва натрупания досега опит в търговските отношения с Канада и Япония например, ще бъде сравнително лесно поне на техническо ниво. Разбира се, че ще бъде изключително голямо предизвикателство да се „продаде“ постигнатото на електоратите от двете страни на Ламанша, но все пак е постижимо.

Обаче всички сигнали, които получаваме до момента, ме навеждат на мисълта, че Обединеното кралство и Европейският съюз ще опитат да договорят нещо безпрецедентно, което ще изисква много повече техническа работа и време. И ако се върнем към крайния срок - 31 декември, не може да го определим като 11 месеца. Трябва да остане време договореното да бъде ратифицирано от парламента в Лондон и от парламентите на 27-те държави - членки на Европейския съюз. Казано по друг начин, споразумението трябва да е постигнато до октомври.

Разбира се - ако искаме да направим нещо абсолютно ново и безпрецедентно, не можем да очакваме да го направим до октомври. Ето защо аз по-скоро бих очаквал постигане на частично споразумение, което обхваща определени сектори и остава заварено положение за други, при които е невъзможно да се стигне до разбирателство в толкова кратки срокове. Търговията ще е един от тези сектори.

Можем ли да очакваме Борис Джонсън да се превърне в новия Доналд Тръмп в търговските преговори - да заплашва с мита или да обещава грандиозни неща?

Напълно сте права да поставите този въпрос. Ако си спомняте, докато Тереза Мей беше премиер, Джонсън беше заснет на една вечеря, на която ѝ казва, че трябва да бъде като Доналд Тръмп - да стреля директно в сърцето, иначе няма да успее. Сега той прави точно това. Освен това миналата седмица той каза, че Обединеното кралство няма да бъде толкова отворено за внос, колкото преди даваше гаранции, че ще бъде. Той трябва да действа по начин, по който ще демонстрира независимостта на Обединеното кралство от Европейския съюз и позитивите, които ще има Лондон от Брекзит. Джонсън ще демонстрира, че тези позитиви не бяха постигнати от неговата предшественичка Тереза Мей. От друга страна, и във вътрешен, и във външнополитически план той ще се опита да покаже, че позитивите са за Обединеното кралство, а негативите - за Европейския съюз. 

Има една много важна разлика - Борис Джонсън няма тежестта на американската икономическа и военната мощ, която Доналд Тръмп има зад гърба си. Джонсън ще използва същата тактика, но тя няма да бъде толкова успешна, защото ще се прилага от по-малкия партньор в които и да е преговори, а не както Тръмп го прави - като по-големия преговарящ.

Т.е. да очакваме налагането на мита за внос в Обединеното кралство?

Много е възможно. И - за да бъда честен, ако не се постигне споразумение, това ще бъде позицията и на двете страни, които ще си наложат взаимно мита върху вноса на стоки. Предишният кабинет в Лондон обеща да не налага тарифи, ако не бъде постигната сделка, но настоящият - отказа да потвърди това обещание. Затова съм напълно убеден, че ако не се стигне до сделка, ще бъдат наложени мита, а това веднага ще бъде усетено от потребителите в Обединеното кралство и държавите от континентална Европа.

Не мислите ли, че „Британският Тръмп“, както понякога наричат Борис Джонсън, все пак би обмислил вариант включване в единния пазар по норвежкия модел - те плащат определена вноска към европейския бюджет, но се ползват с правата на страна - членка при търговията?

Тази възможност беше отворена пред Лондон преди около година - да се ползва от икономическите права, каквито има Норвегия и от участието си в митническия съюз по начина, по който го прави Турция. Оттогава обаче мина доста време. Условията и червените линии, които Обединеното кралство постави, направиха подобен сценарий почти невъзможен. Те категорично заявиха, че няма да спазват европейските регулации и стандарти, което е ключов елемент в норвежкия модел. Свободното движение на хора и собствената политика в сферата на миграцията са сред най-горещите теми в Лондон и със сигурност ще бъдат един от най-важните елементи в каквато и да е пост - Брекзит уредба.

Там, където бих допуснал, че ще се постигне лесно споразумение, е участието на Обединеното кралство в европейските образователни програми. Затова Лондон би осигурил пари, защото има съвсем явен интерес.

Виждате ли Шотландия и желанието ѝ за нов референдум като възможност за Европейския съюз да окаже натиск на Джонсън - в смисъл, да използва шотландците като близки партньори във воденето на преговори с Лондон?

Мисля, че ще има някои политици, които да насърчават подобен вид комуникация. Истината е обаче, че преговори могат да се водят суверени правителства. И ако Европейският съюз опита да води преговори само с Шотландия на каквото и да е ниво, това веднага ще се отрази и в Испания, където има автономни области и също така - на някои региони в Централна Европа. Не виждам вариант подобен сценарий да се осъществи, освен ако Шотландия наистина не проведе референдум за независимост и отговорът този път е положителен.

Ние говорим досега за Борис Джонсън, но да не забравяме, че от другата страна на масата за преговори също сяда нов човек. Урсула фон дер Лайен има много по-различен почерк от Жан-Клод Юнкер. 

Мисля, че това със сигурност променя динамиката и ще даде свежо начало на преговорите, които няма да носят отпечатъка на трудностите от последните години. Мисля, че основната трудност ще дойде от факта, че има Европейска комисия в началото на своя мандат и с много по-различни приоритети. Брекзит остава в миналото заедно с предишната комисия.

Всъщност топ приоритет на новата Комисия е политиката в борба с климатичните промени. Очаквате ли да има „зелени“ условия, които Фон дер Лайен ще постави на Лондон за сключването на търговско споразумение?

Мисля, че „зелените“ въпроси са много важна сфера, в която Обединеното кралство и Европейския съюз биха могли да си сътрудничат. Същото се отнася и в политиката по отбраната. Със сигурност в тези две сфери Лондон и Брюксел имат много повече общи неща, отколкото с която и да е друга юрисдикция по света. Следващата климатична среща ще бъде в Глазгоу, където Европейският съюз се очаква да представи подробно плана си за намаляване на въглеродните емисии. Именно заради това виждам възможност за добро сътрудничество. 

Но не съм сигурен, че това задължително ще се превърне в търговско споразумение или потвърждаване за сътрудничество в други сфери, където допирните точки са по-малко. Дори и на техническо ниво преговорите в различните сфери се водят по различен начин.

И накрая - как виждате ролята на Доналд Тръмп в отношенията между Обединеното кралство и Европейския съюз? Възможно ли е той да подкрепи своя приятел Борис Джонсън, което да доведе до повече увереност и твърдост на Лондон в преговорите с Брюксел?

Това със сигурност променя баланса на силите във всички преговори. След като сега Обединеното кралство е извън Европейския съюз, той е по-малък. Обединеното кралство също може да бъде определено като „по-малко“, защото губи силата на останалите 27 държави зад гърба си. Вече видяхме, как Япония и Австралия използваха несигурността около Брекзит и успяха да договорят по-благоприятни условия за търговия за тях и с Лондон, и с Брюксел. Най-вероятно Съединените щати също ще използват тази тактика.

Но мисля, че в момента най-важното в отношенията между Вашингтон и Брюксел е да се избегне ново влошаване на отношенията и да се запази позитивния тон на разговорите. Затова може би Съединените щати ще бъдат по-предпазливи в намесата в преговорите между Лондон и Брюксел. В същото време Брюксел ще се опита да докаже силата на Европейския съюз в глобалната търговия, независимо че вече е без икономическата мощ на Обединеното кралство.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.