Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

ЕП вдигна залога в преговорите за многогодишната финансова рамка

| обновено на 12.02.20 в 17:39
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Европейският парламент ще даде съгласие за многогодишна финансова рамка, само ако тя отговаря на амбициите на Европейския съюз. Многогодишният бюджет е бюджет за бъдещето на Европа – така евродепутатите вдигнаха залога в преговорите в Европа за финансирането през следващия период от 2021-2027-ма година непосредствено преди извънредната среща на върха другата седмица, на която ще преговарят и европейските лидери. 

Кои са разделителните линии и защитава ли България интересите си в битката за евросредства?

В преговорите за многогодишния бюджет Европейския съвет и Европарламента имат еднаква тежест – необходимо е първо единодушно одобрение на лидерите, а после - и съгласие на Европарламента. Предложението на Европейската комисия е многогодишния бюджет да е 1.1% от БВП на европейските държави, а евродепутатите искат да бъдат отделени дори повече средства – 1.3 на сто от БВП. Позициите на европейските държави са разделени на две – от едната страна са пестеливите – държавите от Северна Европа, които не искат да отделят повече от 1% от БВП и Приятелите на кохезията – страните-членки, които искат да няма намаление в кохезионните средства и земеделските субсидии. Борба с климатичните промени, дигитализация, подкрепа за младите с програмата Еразъм, финансиране на малките и средни предприятия, без да се застрашават селските и бедните райони, фермерите – това са приоритетите на Европарламента за следващия 7-годишен бюджетен период. В реч пред евродепутатите председателят на Европейската комисия 

Урсула фон дер Лайен постави акцент върху прехода към зелена икономика и как разходите за зелената сделка да бъдат вписани в новата финансова рамка:

„Всички 3 институции, парламентът, Съветът и Комисията са единодушни за стратегическия дневен ред. Всички сме наясно какъв е залогът. До 2050-та Европа има намерение да стане първият климатично неутрален континент. Тук не става въпрос само за здравето на планетата, въпреки че това е основната цел. Така създаваме чиста и екологично ориентирана икономика, създаваме нови устойчиви и ориентирани към бъдещето работни места. Трябва да се възползваме от дигиталната революция в света и да бъдем активни играчи, а не пасивни наблюдатели“.

За Зелената сделка в новия бюджет е предвиден преходен механизъм с 7,5 милиарда свежи европейски пари. 

Председателят на ЕП Давид Сасоли предупреди:

„Ние сме в центъра на международен дебат в борбата с климатичните промени, мнозина на световната сцена ни наблюдават как ще заемем тази водеща роля. Но това не може да става с цената на затваряне на фабрики и на загуба на работни места“.

Прехвърлянето на пари от националните бюджети към европейския трябва да спре, допълни Сасоли по повод новото перо в европейския многогодишен бюджет – собствени ресурси като такси за пластмасата или дигитален данък. 

За България в новата Многогодишна финансова рамка е предвидено увеличение на евросредствата. 

Андрей Новаков – евродепутат от ЕНП каза:

„Аз вярвам, че ще съумеем, че България не само ще съумее да запази средствата за България, но и да ги увеличи, имайте предвид, че бюджетът на ЕС ще изтънее с 80-90 милиарда след излизането на Великобритания. Въпреки това съм щастлив да видя, че предложението на ЕК е за увеличение на парите за България с 8%, Европейският парламент го подкрепя“.

25 милиарда от структурни и земеделски фондове е предвидено да получи страната ни през следващия 7-годишен период

Многогодишната финансова рамка раздели страните членки на ЕС на две групи – така наречените икономични държави – богатият север, който не иска да дава повече от 1% от БВП за членска вноска в блока. От другата страна са Приятелите на кохезията – южна, централна и източна Европа, които разчитат на еврофондове и държи на земеделските субсидии. "Пропастта в позициите между двете групи изглежда непреодолима, но очакваме срещата на върха следващата седмица да покаже желание за постигане на консенсус", заяви Маргарита Маркеш – част от преговарящия екип на Европарламента, член на групата на социалистите и демократите.

„Имаме нужда от първа стъпка в този Европейски съвет, защото всеки има аргументи, които може да сложи на масата на преговорите. Не очаквам окончателно решение, но е ясно, че не можем да останем разделени, както сме днес. А и съм уверена в работата на Шарл Мишел“.

Европейската комисия предложи още през май 2018 г. многогодишният бюджет да бъде равен на 1,1% от БВП на страните членки. Европейските лидери не желаят да увеличават вноските си, а Европейският парламент настоява за 1,3%. Освен размера на вноската има и още едно предизвикателство пред новия многогодишен бюджет.

Предложението на Европейската комисия е изготвено преди да се роди Зелената сделка. От Европарламента настояват една четвърт от бюджета да отива за борба с климатичните промени. За да започне да действа новата многогодишна финансова рамка в началото на следващата година консенсус трябва да бъде постигнат до лятото, тъй като след това е необходимо да бъдат приети регулации за 37 разходни програми.

Според Владимир Кисьов - директор на Европейския институт в България, от изключителна важност е да се намери някакъв компромис и решение, за да бъде приета многогодишната финансова рамка:

"Даже и ако се налага дупката да се попълва с увеличение на вноските от БВП. България е чист бенефициент - в момента 1:4 е съотношението на вноската към получаването на средства, а сега се очаква и малко увеличение. Мисля, че всичко ни касае в толкова голяма степен, защото се забавихме с част от реформите и нещата, които трябваше да се постигнат през тези години като пълноправни членове". Той обясни, че в тези средства са и парите за кохезия, които са за наваксване на изоставането на страната ни, която по статистиките се движи между последно и предпоследно място в ЕС.

Репортаж на Тоня Димитрова и интервю на Людмила Железова с Владимир Кисьов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор - син на принц Хари и Меган Маркъл.

Принц Хари и Меган Маркъл нарекоха сина си Арчи

Принц Хари и съпругата му Меган Маркъл обявиха днес, че новороденият им син ще се казва Арчи Харисън Маунтбатън-Уиндзор, предаде Би Би Си. Съобщението дойде, след като двамата представиха на кралица Елизабет II и на съпруга ѝ принц Филип техния осми правнук. По-рано днес Хари и Меган Маркъл показаха на публиката своя син, който се..

обновено на 08.05.19 в 18:59