Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

12 дни в Непал

Жюстин Томс на дигитална диета в Катманду

Как щастието може да покълне в мизерията и как се живее без телевизор

Високо в планината едно капсулирано общество живее на крачка встрани от бесния ход на времето.

„Всичко, което видях, ме порази“ – така обобщава впечатленията си от престоя си в Непал Жюстин Томс – експерт по онлайн комуникации, публицист и блогър.

Натрупаните впечатления на Жюстин Томс варират в двете крайности – от порива още в първите 24 часа да си тръгне обратно, до това след 10-12 прекарани там дни да не иска изобщо да напуска мястото. Тя е пребивавала основно в Катманду и околностите. Престоя си в Непал Жюстин Томс описва като отрезвяващ „на фона на всички наши донякъде измислени проблеми, донякъде голяма разглезеност от живота, който водим“.

„Беше много мръсно. Много, много мръсно. Аз съм пътувала на много места по света, но толкова мръсно място не съм виждала. Изключително прашно, защото има много малко пътища, които са асфалтирани, а има страшно движение. Пластмаса, всякакви боклуци, захвърлени на всякакви места. В целия град, покрайнините, дори в полето“, разказа в предаването "Графити по въздуха" Жюстин Томс.

„Видях изумителни стари храмове, исторически места, културни места, съхранени до днес, изградени до прекрасен детайл. Видях история и култура, които силно контрастираха на всичко останало – един изключително беден, скромен и в същото време щастлив живот, който тези хора водят там. Хора, които може би един или два пъти на ден могат да се хранят. Които ядат основно ориз, евентуално зеленчуци, малко плодове, много рядко месо. И все пак хора, които са добри, усмихнати, спокойни, с радост от живота, в очите. Което е много стряскащо и много хубаво същевременно.“

Къде е тайната на бедния, но щастлив живот? „Дали е от културата им, дали от религията им, дали е от това, че просто гледат философски на света“, пита се Жюстин Томс.

Там често спира токът, а интернетът е твърде скъп за тамошния стандарт на живот. „За мен беше една дигитална диета. Така че ми се получиха едни чудесни 10-12 дена, в които имах изключително малко достъп до интернет, бях си изключила телефона напълно.“

„Това, което ми липсваше, е по-скоро разбирането, че тези технологии могат да помогнат на това общество. Масово те се използват само като базова комуникация, а не като възможност, през която тази държава, която има достатъчно много история, традиции, интересни неща, които да сподели със света, да се промотира.“

Пътуването на Жюстин Томс било свързано с водено от нея обучение на млади хора от различни части на света, включително от Катманду. Била изумена от отношението към жените.

Модерният свят все още не е стъпил там. Тези млади хора знаят, че не бива да е така, но са принудени по силата на традицията и на очакванията на обществото и техните семейства да е така. Всички тези теми са изключително нови и все още е силно табу да се говори.“

Да видиш стенвестник през 2020 година – възможно е, когато си в Катманду. „Все още из центъра има табла, на които лепят вестника – лице, гръб на страниците и стоят възрастни хора, които са наистина далеч от технологиите. Изключително им е скъпо и недостъпно телевизори да имат, въобще техника у дома имат само богатите хора, не е масово. Някъде като има телевизор, като едно време в България, се скупчват семейства да гледат.“

Част от културния шок на Жюстин Томс идва от факта, че „те нямат понятие за опера, нямат театър в класическия стил, както ние го знаем, нямат много литература, няма детски книжки“. Имат обаче много силно застъпени и развити изкуства – музика и изобразителни изкуства.

На фона на всеобщата мизерия, Жюстин Томс отбелязва големия брой училища – в малки сгради и отделни къщи. „Учат в клас между 100 до 120 деца. Седят по земята основно. В едно помещение сядат децата. Целодневна е формата на обучение.“ 

Според Жюстин Томс всички европейци и хора от Запада, които попадат в Катманду, се чувстват опиянени от мястото. „Може би заради контрастите, може би заради пъстротата, може би заради добротата и това натурално щастие, което излъчваха всички тези хора. На мен наистина парченце от сърцето ми остана там. Още дълго ще говоря за Непал, за това пътешествие в Хималаите“, сподели Томс пред "Хоризонт".

От Непал се е завърнала само с табела с надпис „Namaste“ – израз, с който там те посрещат и изпращат.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

Снимки: Жюстин Томс 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30

Седмицата на космически обороти: слънчево затъмнение и научно просветление

Деца и възрастни носеха цветя за извънземните, някои ги чакаха с глави лук. Казваха, че не се страхуват : - Вярвате ли, че ще дойдат? - Вярвам, защото тази заран пак съобщиха, вестниците четем. - Те дали биха могли да помогнат на България с нещо? - Ами казаха: "Ще помогнем". -..

публикувано на 13.04.24 в 17:09

"Яйцето" в СУ се събуди за нов живот – става модерна зала за събития

Емблематичното за поколения студенти и преподаватели пространство в Софийския университет "Св. Климент Охридски" - "Яйцето", започва нов етап от своето съществуване. То вече ще бъде съвременно пространство за публични събития, в което ще се помещава и модерна лаборатория.  " Залата има невероятна акустика . Направихме специално озвучаване. Може..

публикувано на 12.04.24 в 12:05

Специализираната болница за рехабилитация в Котел е на ръба. Ще затвори ли?

Ще затвори ли врати Специализираната болница за рехабилитация в Котел заради натрупани задължения за ток и вода и неизплатени заплати?  Ще стигнат ли до лечебното заведение отпуснатите от Министерския съвет в началото на април средства за погасяване на дълговете? Преди година Специализираната болница за рехабилитация в Котел бе пред затваряне...

публикувано на 10.04.24 в 07:38

"Нашата лудница". Плейлистът на войната (втора част)

Пациентът в психиатрията пита доктора за дупката в главата си, но и за тази в бюджета. Писал на Белия дом, че навсякъде има мързел, корупция и раздор, но не получил отговор. Всичко е толкова сложно, толкова объркващо, но няма време да го разберем, братко. Нашата лудница гласува за Путин, нашата лудница ще се..

публикувано на 09.04.24 в 13:18

Задължителната казарма на пауза, предизборно. Решенията – след юни

Министерството на отбраната подготвя задължителна военна подготовка за определена категория цивилни . Това обясни наскоро пред депутатите от отбрана заместник-министърът на отбраната, а сега и служебен военен министър Атанас Запрянов. В друго свое изказване Зпрянов обясни, че се работи за това "младите български граждани да бъдат подготвени за..

публикувано на 09.04.24 в 08:38

Кауза за екипа на администрацията в Костинброд е да помага на децата с онкологични заболявания

Кауза за кмета на Костинброд Трайко Младенов е да помага на сдружението на "Децата с онкохематологични заболявания" , което успя да изгради възстановителен център в село Опицвет". "Една невероятна инвестиция, която е на територията на община Костинброд. Много по-важно е социалната функция, която има".  Общинската администрация на Костинброд са..

публикувано на 07.04.24 в 07:43