Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Роман Кисьов: Водим битка не само на биологично, но и на духовно ниво

Сега е време за равносметка, пренареждане на ценностите и обръщане към себе си

Роман Кисьов
Снимка: Иван Захариев, личен архив на Роман Кисьов

Днес се случва голямо изпитание за света, държавите и всеки от нас поотделно. Това каза в предаването "Сценична треска" художникът и поет Роман Кисьов.

Тази несигурност ме мобилизира, споделя той. „Да преодолявам страха и доколкото мога да помагам и на други да преодоляват страха, защото страхът е най-лошият съветник, намалява жизнените сили, които са вложени в нас – имунната система не само на биологично ниво, но и като дух, като справяне и борба с предизвикателството, което идва към всеки един от нас.”

„Мистерия”, 2017 Автор: Роман КисьовСпоред Кисьов настоящата битка с Covid-19 е не само на биологично, но и на духовно ниво. „Неслучайно този коронавирус в момента е една мистерия в много отношения. Може би ще се разгадае, но това се отразява и цели не само да удари здравето на човека, но и неговото психично и духовно здраве.”

Кисьов смята, че в ситуация като днешната човек трябва да търси връзка първо със самия себе си. „Неслучайно е тази изолация в момента – това всеки да си стои вкъщи. Това е шанс всеки един да потърси онези връзки, които може би е загубил в грижите, в социалните контакти, в тичането, в оцеляването. Защото може да се окаже, че в борбата за оцеляване - за хляба, за насъщния е загубил себе си.”

Животът е вложил в нас сили за преодоляване на такива предизвикателства, вярва поетът. „И затова е важно да оценяваме този дар, да оценяваме това, което сме получили.”

„Мигове вечност II”, 1993 Автор: Роман Кисьов

Кисьов вижда в сегашната криза шанс за пренаредба, не само за творците и техния свят, който, така или иначе, е в някаква степен изолиран. „Това е време за равносметка, за една пренаредба на ценностите – на личните, субективни ценности. За това кое е излишно, кое е външно някак си, суетно, което не ползва, което ни вкарва в заблуди, почитане на идоли, а не на самия източник на силата, която е вложена във всеки един.”

Моето поколание помни много кризи, моменти на социални трусове, глад и лишения, допълва Роман Кисьов и нарича това „една опитност, която вече на друго ниво ни напомня да се усъвършенстваме”.

Кои са неговите спасителни пояси?

Нямам спасителни пояси. Има спасителен кораб, Ноев кораб. И това е Творецът, източникът на живота, Творецът с главно „Т”, който ни дава жизнено дихание, който се грижи за много неща, които ние докрай не оценяваме, или един повече, друг по-малко. Които трябва да преосмислим. Самият живот, самата сила, вложена в живота, е моят спасителен кораб.”

Изкуството не е самоцел, не е „спасително убежище, където да се затворя и да избягам”, признава още Роман Кисьов. Трудните времена раждат силно изкуство, особено когато става дума за поезия, убеден е той. „Аз лично в такъв момент на криза не мисля за творчеството си – то или идва, или не идва.”

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Лалева

Мария Лалева: Не ни трябва толкова много, колкото имахме преди

„Винаги съм вярвала, че миналото понатежава, когато му даваш прекалена стойност. Може би трябва да му дадем толкова стойност, колкото е нужна, без да го преекспонираме, без то задължително да бъде онова нещо, на което да стъпим, за да продължим напред.“ Това каза в предаването "Графити по въздуха" Мария Лалева, автор на нашумелия роман  „Живот..

публикувано на 27.05.20 в 08:51
Петър Владимиров

Републикански шампион по борба изхранва семейството си, като почиства канали

Републикански шампион по борба и бивш състезател по хокей на лед от Велико Търново днес изхранва семейството си, като почиства канали. Работата е мръсна, но парите не миришат, казва за професията си на каналджия 32-годишният Петър Владимиров.  „В тази професия щом се обаждат, значи хората са на зор и ни виждат като едно спасение...

публикувано на 25.05.20 в 15:37
Иван Сергеев

Иван Сергеев: Аз съм от поколението, което дължи всичко на книгите

Журналист, издавал собствен вестник, колекционер на картини, меценат, дарител на книги за библиотеки, читалища, училища и университети. Това е Иван Сергеев, който на финала на своя трудов живот е прегърнал и учителството като своя кауза , влизайки в училището на кюстендилското село Раждавица.  В училище "Св. св. Кирил и Методий" Сергеев учи..

публикувано на 25.05.20 в 14:11
Росен Желязков

Поетът Росен Желязков: Цял живот се борим с вятърни мелници

Колкото повече удари получаваш, в един момент или ще се умъртвиш, или всяко нещо трябва да го приемеш като за добро. Това е философията на Росен Желязков. „ Раните провокират да бъдеш по-осъзнат. Осъзнатост, за да може да живееш неглупаво и нахалост, безлично “, твърди той в интервю в предаването "Графити по въздуха". „Благодарен на живота“ се..

публикувано на 21.05.20 в 09:42
Неделчо Цветков

Неделчо Цветков – Багаин за бойните изкуства и универсалната мъдрост

Неделчо Цвятков Багаин е треньор по бойни изкуства. Това донякъде автоматично го свързва с определен тип философско отношение към света. Багаин е помогнал на много талантливи спортисти да стигнат до своите големи успехи и да се превърнат в негови последователи.  Той е един от учасниците в онлайн разговорите организирани във фейсбук групата „В..

публикувано на 20.05.20 в 18:54
Юлий Йорданов

Юлий Йорданов - босоног по стърнището на белия лист

Юлий Йорданов е автор на  15 книги. Журналист, краевед, литературен критик. В предаването "Графити по въздуха" той представи книгата си  „Босоног по стърнището на белия лист“. Книгата е писана четвърт век. Представлява сборник от негови статии, интервюта, есета, литературна критика, рецензии за постановки, концерти и изложби. Защо..

публикувано на 20.05.20 в 15:14
Златко Енев

Писателят Златко Енев: В България няма никакъв усет за различния

"В момента, в който приемете всичко това, вече получавате някакъв шанс да се борите с най-тежките му прояви." Така казва писателят Златко Енев за своя живот лице в лице с аутизма, описан в току-що излязлата му книга  „Възхвала на Ханс Аспергер”. "Тази история започна почти случайно. Поводът беше малко странен – в многото дискусии във Фейсбук..

публикувано на 19.05.20 в 13:10