Пандемията и водните ресурси

В дни на пандемия, когато личната хигиена е изключително важна и дори може да бъде животоспасяваща, учени и природозащитници припомнят, че над 2 милиарда души по света живеят в страни, застрашени от водна криза. Ограниченият достъп до чиста вода крие здравни рискове и се превръща в трагедия за много общности. 

Водата е ценен, но ограничен ресурс. Причините за това са нарастването на световното население и увеличаващото се потребление, наред с климатичните промени. Докато 71% от световната повърхност е покрита с вода, едва около 0,5% от това количество задоволява питейни нужди. 

Сунита Нарейн, директор на Центъра за наука и околна среда със седалище в Ню Делхи: 

"Днес мръсната вода е най-големият убиец на бебета по света. Липсата на питейна вода причинява здравословни проблеми и става причина за разпространяването на зараза". 

Около 2,4 милиона деца в Сомалия нямат достъп до чиста питейна вода. Последиците за тях са – холера, детски паралич, коремен тиф и хепатит А.

Прогнозните данни сочат, че до 2040 година всяко четвърто дете в света, или около 600 милиона, се очаква да живее в условията на водна криза.

Неглижирането на проблема може да предизвика глобална водна криза в следващите десетилетия, предупреждава Меглена Антонова от "Грийнпийс България".

"Увеличава се консумацията от наша страна, но ресурсът не е възобновяем... Регионите с висок риск са на всеки континент".

Австралия е най-сухият обитаван континент на света. Проблемът с ограничените водни ресурси ни отвежда мисловно и до слънчева Африка – Нигерия, Южен Судан и Йемен са само част от държавите, в които водата се е превърнала в привилегия. 

Достъпът до чиста вода се превръща в най-важната превантивна мярка срещу пандемията, заявява Нарейн:

"Знаем, че за да се предпазим от коронавируса, трябва да мием ръцете си в продължение минимум на 20 секунди, а така изразходваме около 2 литра вода. Това означава, че човек се нуждае от 20 литра вода на ден само за да измие ръцете си. Ето защо е необходимо да бъдем мъдри, когато изразходваме водните ресурси... Коронавирусът е пандемия, но и глобално предизвикателство, което ни учи, че светът е взаимосвързан и наш ангажимент е да осигурим вода за всички". 

Същото мнение споделя и генералният секретар на Световната метеорологична организация Петри Тaалас, който алармира, че светът изостава при постигането на една от глобалните цели за устойчиво развитие, а именно осигуряването на чиста вода и канализация. 

"3 милиарда души по света нямат елементарни условия за поддържане на лична хигиена. Това е недопустимо в 21 век". 

Как стои въпросът на Стария континент и по конкретно у нас. 

Водното богатство на България не е голямо. По водни ресурси на човек от населението тя се нарежда на едно от последните места в Европа. Бедни на водни запаси са още Албания, Прибалтийските страни и Белгия. Меглена Антонова:

"Имаме вода, но трябва да се пази. Голяма част от територията е с риск от недостиг на вода". 

Проблемът вече се усети в Перник, където водният режим за гражданите, макар и облекчен, продължава. Водните ресурси у нас не само са ограничени, но и неравномерно разпределени по територията на страната. По-значителни са в Южна България и в планинските територии. Проблем с осигуряване на необходимите водни ресурси поради ограничени водоизточници у нас имат приблизително 500 населени места предимно в областите: Враца, Габрово, Перник и Монтана.

На този фон енергийната индустрия, която разчита на изкопаеми горива, използва огромни количества за производството на гориво и енергия. 

Оказва се, че за всеки добит тон въглища се похабяват между 1 и 2,5 куб. метра подземни води. Въглищните мини също могат да причинят дълготрайни щети на реки и подпочвени водоеми и от тях да продължават да изтичат киселини, дори и след затварянето им, алармират еколозите, които възобновяват диалога за необходимостта от енергийния преход. 

В сравнение с изкопаемите горива фотоволтаичните системи и енергията, генерирана от вятър, имат незначителен воден отпечатък. 

Природозащитниците от "Грийнпийс България" призовават водните ресурси да не бъдат изчерпвани заради икономически цели и призовават за създаването на план за преход и излизане от въглищната зависимост.