Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На път към глобална рецесия културата не е лукс, а необходимост

Тази позиция изказа в предаването на „Хоризонт” „Събота 150” Натали Джорджадзе от европейската мрежа Culture Action Europe

Снимка: www.pexels.com

Пандемията от новия коронавирус се отрази зле на всички сектори, но светът на културата беше поразен най-силно, най-рано и може би най-видимо. Много хора усетиха, че ежедневието им ще се промени коренно, когато бяха затворени кина, театри и отложени концертите. Безпрецедентният ход беше удар както за наетите в сферата, така и за обикновените хора. Отрицателните ефекти от пандемията за артистите в Европа и по света тепърва ще се усещат. И то не само те, а и заетите в сферата десетки хиляди работници. По предварителни изчисления на Евростат засегнати от кризата са почти 8 милиона и 400 хиляди души, наети в културни и творчески индустрии в Европейския съюз.

Различни правителства в Европа плавно облекчават ограничителните мерки и отварят икономиките. Творческите и културните индустрии обаче поеха сериозен удар и е възможно да бъдат сред последните възстановили се от икономическия спад. Различни са причините, поради които културният сектор ще отчете огромни загуби. Много от музеите, обектите на културното наследство и дори концерти са свързани с туризма – друг сектор възстановяващ се бавно поради постепенното премахване на ограниченията за пътуване и физическа дистанция. Също така самият характер на кариерите на артистите е такъв, че не могат да бъдат замразени за неопределно време и след това да се рестартират все едно нищо не се е случило. За актьори, сценаристи и режисьори чиито продукции са спрени, за певци, групи и стендъп комици, отложили турнета и визуални артисти, подготвяли с месеци или години изложба или шоу вероятно се убиват възможности, които в последствие ще изчезнат. Освен това покупките на произведения на изкуството или свързания с тях т.нар. „мърчъндайз“ е по желание и притиснитите от финансови ограничения или страх хора едва ли ще отделят средства в тази посока. Носещите надежда за доход варианти за независимите артисти са краудфъндинг платформите като Kickstarter и Patreon. В дигиталната ера те се превърнаха в опора за създателите на съдържание. Но в основата си те са спонсорска подкрепа и зависят от наличието на дарители, чувстващи се икономически спокойни. За да се противодейства на тези негативни тенденции е необходимо бързото разработване на дългосрочна културна политик, заяви за „Събота 150” Натали Джорджадзе – директор „Комуникации” към европейската мрежа „Culture Action Europe”, обединяваща организации, артисти, активисти, учени и политици, сред които са проведени допитвания по въпроса:

„Културните дейци трябва да преосмислят всичко, тъй като може би се намираме в промяна на парадигмата. Провалът в подкрепата за културата в този кризисен момент би означавал потенциално необратими загуби за създателите, артистите и професионалистите в областта на културата. Ще има и щети за много културни практики, ресурси и организации. Без целенасочена подкрепа ще има значително влошаване в богатството и разнообразието във всички проявления на културата. Отвъд ограничениния подход по сектори в културата, пренебрегването на културата в този критичен момент ще има огромни последствия за обществата. На път към глобална рецесия културата не е лукс, а се превръща в необходимост.”

А какви са опасенията в сектора?

„На първо място е несигурността – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Става въпрос за работата по време на блокада, приспособяването към новите изисквания с облекчаването им и голямата несигурност за бъдещето, заради която дългосрочното планиране ипрограмиране е почти невъзможно. Повечето от създателите на култура са тежко засегнати от прекратяването на изложбите им и възможностите за изпълнения. В сектора, чиято оснвна черта е самостоятелната наетост и свободната практика, съчетани със смортоносната липса на достъп до социална защита, липсата на доходи през следващите месеци, представлява пряка и незабавна заплаха за съществуването на артисти, изпълнители и много други културни деятели, които още преди извънредната ситуация изпитваха затруднения. Вторият въпрос, които определихме е мобилността и интернационализацията. От историческа гледна точка, артистите винаги са били в движение – преминавали са граници и са се вдъхновявали от чужди култури. Ограниченията за движение представляват екзистенциален проблем за много представители на културата – артисти и компании. Докато някои практики могат и трябва да бъдат преосмислени и могат да бъдат „заземени” в местна обстановка, други са зависими от международните сътрудничества. Интернационализацията и международното сътрудничество в областта на културата са заплашени. Нарушената връзка с публиката, възстановяването на доверието и близостта и очакваният спад в участието в културни прояви заради нови правила и разпоредби или икономическа рецесия е друг проблемен въпрос в сектора.”

Мария ГабриелНа провелата се този вторник видеоконференция, министрите на културата на страните от Европейския съюз обсъдиха плановете си за следващите стъпки за отварянето на културните средища и рестартирането на събития и продукции. Във фокуса беше и влиянието на кризата върху културните и творческите сектори и възможните начини за ангажиране на творци и публика при новите социални и икономически обстоятелства. Комисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел изтъкна създаването на платформата CreativesUnite за споделяне на добри практики при справянето с кризата от различни страни, и допълни:

„Скоро ще влезе в действие зов за помощ за сценичните изкуства. В същото време чрез инициативата „Музиката трогва Европа” ще пренасочим двата и половина милиона евро, достъпни през тази година, в помощ на сектора. Бих искала да мобилизирам всички възможности по програмата „Еразъм Плюс”, като националните агенции подготвят призив за извънредни мерки. Целта ни е да мобилизираме до 100 милиона евро като ясен знак на солидарност и подкрепа за развитието на умения, дигитални компетенции и социално включване чрез изкуствата. Отвъд това ще търсим други инструменти, като включването на културата в програмата „Хоризонт Европа”.”

В Германия артистите на свободна практика могат да получат 5000 евро като част от федерална програма за помощ на хората със свободни професии. Швеция пък задели 38 милиона евро за компенсации на щетите от отменени или отложени културни събития заради пандемията. Артисти в Стокхолм излагаха произведенията си по балконите и прозорците си, за да покажат, че художествения живот в столицата на Швеция е жив, въпреки затворените културни институции. Добрите примери като тези обче се броят на пръсти и са характерни за заможните западни и северни страни. Натали Джорджадзеот Culture Action Europe алармира:

„Свидетели сме на това, че културният сектор в Източна и Южна Европа е изправен пред по-сериозни последствия в сравнение с държавите от западната и северната част на континента. По-слабите системи за социално осигуряване в някои страни от Европейския съюз допълнително затягат несигурната ситуация в културния сектор.”

За актьори, изпълнители, музиканти, танцьори, комици, сценични и филмови работници, техници и организатори на фестивали във Франция беше удължен с 12 месеца срокът за получаване на обезщетения за безработица, тъй като там културни събития с над 5000 души няма да се състоят поне до септември. Президентът Емонюел Макрон заяви:

„Трябва да се създадат нови форми на съвместимост с публиката. Местата за креативно изразяване трябва да се съживят. Артистите трябва да създават отново, да бъдат заедно и да могат да взаимодействат с публиката. Но през междинния период трябва да се създаде друг начин за връзка с аудиторията – по-малка аудитория, видео записи, различни взаимодействия.”

Въпреки че провеждането на онлайн концерти или събития се приема като спасителен пояс за артистите, всъщност и това се оказва протеворечив метод, особено от страната на независимите артисти. Натали пояснява:

Дигитализацията е само временен изход и не може да бъде дългосрпочно решение. Тя повдига и фундаментални въпроси, свързани с цената на изкуството. След като имаме достъп до културно съдържание по време на пандемията безплатно, това означава ли, че културата и изкуствата са изначално безплатни? Освен това мненията са противоречиви относно дигиталните комерсиални платформи като Нетфликс, ЮТюб, Спотифай и други, както и за ролята на изкуствения интелекти алгоритмичните пристрастия, които възпрепятстват многообразието и достъпа до немасово културно съдържание.”


И по време на блокади и строги ограничителни мерки артистите в Европа не са спирали да творят – дали онлайн или на улицата. Около 200 артисти поставиха над 40 шоупрограми по покриви, в паркове и градини в Скопие. Там програмата "Култура по време на корона" с подкрепата на кметството има за цел да забавлява гражданите и да спаси творческата сцена на столицата. В албанския град Дурас на адриатическия бряг също се изнасяха концерти на открито. В чешката столица Прага пък се проведе фестивал във формат на автошоу, озаглавен "Арт Паркинг". Публиката слушаше музикалните изпълнения или от прозорците си или чрез приемник и слушалки, получени на входа. Освен концерти, имаше театрални постановки и филми. Вместо аплодисменти публиката надуваше клаксоните и просветваше със светлините на автомобилите, куфееше и танцуваше от прозорците на автомобилите - някои с бири по покривите на возилата. След любимо изпълнение феновете се поздравяваха с развяване на дрехи от прозорците и възгласи на одобрение. Навсякъде в Европа покривите и балконите станаха новите сцени на певци и музиканти.

Ще доведе ли пандемията до дългосрочни промени в културната индустрия и когато кризата приключи – рано или късно, как ще изглеждя тя, Натали Джорджадзе е категорична:

Със сигурност! Много от културните деятели през настоящия период преосмислят, планират в дългосрочен план, преразглеждат практиките си и намират алтернативни решения, за да осигурят достъп до своята публика. Очевидно дигиталните похвати имат важна роля в това, но както казах по-рано те имат и последствия, особено за определени области на изкуството. Още преди създалата се ситуация имаше дискусии в сектора за диверсифицирането на източниците на доходи, разработваха се нови правителствени модели за културните организации и компании. Много от малките, средните и големите културни инаституции преминаха към по-нетрадиционни начини за приходи. Сега виждаме, че първите засегнати от кризата са компаниите,които работиха като предприемачи. А традиционните, с обществено финансиране институции все още се справят относително добре. Това е добър урок за научаване, които се повтаря и сега след кризата от 2008-а, а именно че общественото инвестиране в културния живот и изкуствата е фундаментално.”

Изкуствата имат важно значение по време на пандемия – според различни проучвания, разглеждането на картини, слушането на музика или наблюдаването на изпълнение засилват познавателните способности, намаляват тревожността, помагат при психологически травми, подобряват социалните умения и самочувствието.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

“Великият Гетсби“ – новият балетен хит на сцената на Софийската опера

В едното от двете най-големи събития в областта на музикално-сценичните изкуства, заедно с “ Фантомът на операта “, които белязват ярко столичния афиш през изминалата и тази седмица, се превърна премиерата на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – спектакъл на знаменития хърватски хореограф Лео Муич по музика на Гершуин, Бърнстейн, Барбър и..

публикувано на 16.04.24 в 18:29
Мадам Бътерфлай

Великолепно начало на "Опера в киното"

С удоволствие се връщам към скъпите музикални спомени от миналото лято, когато имах щастието да присъствам на два изключително красиви спектакъла от юбилейното стотно издание на оперния фестивал на Арена ди Верона. Гледах продукцията на Уго де Ана на “Тоска“ и възстановка на продукцията на Франко Дзефирели на “Мадам Бътерфлай“. Разбира се, не е..

публикувано на 16.04.24 в 17:22

"Каста дива" - едно предаване, което прави живота по-хубав

В 25-ото издание от 31-я сезон на предаването на програма Хоризонт за музикално-сценични изкуства Каста дива:  20.05-21.00 ч.: Отзвук от три изключителни събития: - Бродуейският мюзикъл “Фантомът на операта“ гостува в зала 1 на НДК - Премиера на Националния ни балет на “Великият Гетсби“ – постановка на знаменития хърватски..

обновено на 15.04.24 в 18:53
Фантомът на операта

Отзвук от “Фантомът на операта“ в НДК

35 години след премиерата си, след близо 14 000 спектакъла и баснословни приходи, миналата година – на 16-и април, най-дълго играният на Бродуей мюзикъл – “Фантомът на операта“ на Андрю Лойд Уебър, слезе от афиша на нюйоркския Majestic Theatre заради постпандемичната криза. Знаменитият продуцент Камерън Макинтош обеща, че някой ден “Фантомът“ ще се..

публикувано на 15.04.24 в 16:05
Донка Шишманова

Помните ли... оперетната прима Донка Шишманова?

На 14 април голямата наша оперетна примадона Донка Шишманова можеше да отбележи своя 90-годишен юбилей, но си отиде от този свят преди две години. Можем само с носталгия да си спомним за нейните прекрасни героини, които сме гледали на сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.  Винаги съм си представяла оперетната примадона точно..

публикувано на 14.04.24 в 08:30

Сборник, посветен на вековния юбилей на Лиляна Бочева, ще бъде представен на тържествен концерт

На 13 април, само ден след вековния юбилей на хоровата диригентка Лиляна Бочева, в столичната камерна зала "България" от 16 часа ще се съберат верните ѝ бодросменци, за да почетат незабравимата си дългогодишна ръководителка. Лиляна Бочева е родена на 12 април 1924 г. Тя поема ръководството на световноизвестния детски хор „Бодра смяна“ след смъртта на..

публикувано на 12.04.24 в 19:50
Лиляна Бочева и хор

Спомен за хоровата диригентка Лиляна Бочева

Днес се навършват 100 години от рождението на Лиляна Бочева - изтъкната хорова диригентка, педагожка и пианистка. Нейното име свързваме с хор „Бодра смяна“ - една от емблемите на българското детско хорово пеене.  Трудно ми е да говоря без емоции за нея - цялото ми детство премина през този забележителния хор, станах музикант благодарение на..

публикувано на 12.04.24 в 19:38