Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Проф. Попов: ЕС да стане единен субект, за да защити интеграционния си проект

Проф. Здравко Попов - президент на Института за публична политика.
Снимка: БГНЕС

Европа трябва да мисли за възможността да се превърне в единен субект на международната и глобална среда, за да оправдае смисъла на интеграционния си проект, чиито дефицити и дефекти се видяха в кризата с коронавируса. Това каза в интервю за БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за публична политика.

„В противен случай ще стигнем до ситуация, в която националните правителства трябва сами да се справят с такива глобални кризи, което по някакъв начин прави безсмислено участието в такъв тип съюзи“, каза той н предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Италия в момента е един много важен проблем, може би дори тест за бъдещето на Европа, защото тя не само пострада най-много от тази глобална вирусна атака, но и в нея се възроди чувството за необходимостта да преразгледат своите интеграционни ангажименти към ЕС, включително и въпроса за членство, каза проф. Попов.

Той посочи, че кризата с коронавируса е разтърси комфорта на политическите елити в ЕС - на национално и на наднационално ниво.

„Видяха се дефицити и дефекти в европейския проект и начина за реакция на глобални заплахи и кризи… ЕС се изправи пред липса на сила да се справи с такава глобална заплаха, а такива ще има все повече под различни форми – дали ще са финансово икономически, мигрантски или свързани със сигурността, тероризма или нещо друго“.

Германия създаде прецедент в ЕС

Германия влезе в преговори с Франция и съвместно предложиха план от 500 милиарда евро за възстановяване на ЕС след пандемията в опита си да излезе от сложен проблем, която тя самата генерира в началото на май, каза проф. Попов.

„Германия имаше един своеобразен проблем с Конституционния си съд, който на 5 май постави под въпрос практики и политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), която от 2015 г. е с право да купува по 50 милиарда евро държавен дълг всеки месец… На базата на много анализи и прогнози очевидно бе стигнато до извода, че това противоречи на интереса на страната…

Решението на КС постави под въпрос решенията на европейско равнище, тъй като програмата на ЕЦБ бе одобрена от Европейския съд в Люксембург. Което е сблъсък на национални органи на власт и наднационални и създаде прецедент в целия ЕС и дори поразтърси основанията на европейския проект… Някои страни, критични към Брюксел веднага приветстваха това решение на германския съд, например Полша“, каза проф. Попов.

Според него изглежда, че Германия сякаш отстъпва от една своя позиция – „да го наречем така, да не се печатат пари свободно, както от време на време прави Федералният резерв на САЩ“. А тя беше водач на групата от Северна Европа с Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция, която настояваше спасителният фонд на ЕС да бъде под формата на заеми, а не безвъзмездни пари.

Париж и Берлин демонстрираха лидерство

Сега от лагера на „пестеливата четворка“ поставят редица въпроси, свързани с френско-германския план, което според проф. Попов показва множеството вътрешни противоречия в ЕС.

„Все по-трудно става да се взимат солидарни и съгласувани решения в ЕС, механизмът буксува, особено при появата на кризи, особено конфликта на национални и наднационални равнища“, каза той и предположи:

„Твърде е възможно Макрон и Меркел да са разбрали, че е по-добре да очертаят своето лидерство в ЕС, отколкото да търсят съгласувателни и координирани политики с националните правителства на всички страни членки… С предложения план Франция и Германия още веднъж демонстрираха своето лидерство в ЕС и показаха, че може би това е по-добрият начин за взимане на решения и управление на ЕС – когато ядрото на Съюза взима тези решения“.

Проф. Попов отбеляза, че в момента в ЕС се виждат „много скорости“.

„Едно е движението на скандинавските страни, друго на Вишеградската група, трето – на южноевропейските страни, четвърто – движението и скоростта на на ядрото“.

Той смята, че предложението на Франция и Германия е по-скоро един опит да се излезе от буксуващия механизъм за взимането на решения в ЕС.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сценарии за бъдещето - адаптиране към променения климат или миграция

Тазгодишният януари според Световната метеорологична организация глобално за света е бил най-топлият, откакто се правят метеорологични измервания.  „ Ту ни е студено, ту ни е топло и всеки път казваме – такова нещо не се е случвало, но то се случва все по-често “, казва г л. ас. д-р Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и..

публикувано на 02.06.20 в 10:20
Капалъ чаршъ

Трудни времена за Капалъ чаршъ

Емблематичният за туристите истанбулски покрит пазар Капалъ чаршъ отново е отворен за посещения.  С малка церемония и при строги мерки за дезинфекция и дистанция една от главните порти на покрития базар беше тържествено отворена в присъствието на областния управител на Истанбул, на кмета на местната община Фатих и на председателя на Управителния..

публикувано на 02.06.20 в 08:54
„Фалкон 9“ с Боб Бенкен и Дъг Хърли на борда излетя от космическия център в Кейп Канаверал на 30 май.

Мария Йосифова, Кентъки: Американците гледат и към земята, и към звездите

Емоционално, социално, политически ангажираните хора гледат и в двете посоки - и към звездите, и към паважа. Позицията е на сънародничката ни Мария Йосифова, която от години живее в Луисвил, щата Кентъки в Съединените щати. По едно и също време светът стана свидетел на масови протести заради убийството на цветнокож при полицейско задържане в..

публикувано на 01.06.20 в 16:15
Пред Министерския съвет на 17 май се проведе протестна акция с подписка за изцяло нова Национална детска болница.

Двама инженери за бъдещата Национална детска болница

Няма физическа възможност сградата, която се планираше за Национална детска болница, да бъде съборена чрез взрив. Това ще се случи по механичен начин, ще отнеме около 2 години и ще струва между 3 и 5 милиона лева . Това обясни в предаването „Хоризонт до обед“ инж. Десислав Мераков от фирмата, правила обследването на скелето в карето на..

публикувано на 01.06.20 в 11:57

Спестяванията за втора пенсия се топят заради кризата

Процесите през последните месеци са повлияли отрицателно върху доходността в индивидуалните партиди, управлявани от частните пенсионни фондове като спестявания за втора пенсия. „Процесите, които повлияха, не бяха положителни, бяха лоши“, коментира пред „Хоризонт“ финансовият анализатор Иван Стойков от сайта "Моите пари". Спестяванията на..

публикувано на 01.06.20 в 10:34
Албена

Старт на сезона в Албена, чакат да отворят границата с Румъния

Курортният комплекс Албена посреща днес първите си туристи. С обявяването на извънредното положение в страната достъпът до курорта беше забранен, но още преди неговата отмяна посещението за разходка стана отново възможно. Мерките за безопасност и хигиена в почивното селище започват още на бариерата, където всяко едно превозно средство бива..

публикувано на 29.05.20 в 15:46

Изкуственият интелект в помощ на университетите

Кандидат-студентската кампания тази година ще е различна. Заради последиците от Covid-19 много от университетите разчитат на дистанционни изпити. Но и при тях има и новости. Като използването на изкуствен интелект.  Изпитите и лекциите остават електронни до лятото на 2021-ва дори и за най-реномирания университет – Кеймбридж. Решението ядоса..

публикувано на 29.05.20 в 14:11