„Въпросът е по какъв начин ще се промени светът. Много хора смятат, че едва ли не изведнъж ще стане по-екологичен, че правителствата, индустриите ще вземат урока си и ще започнат да бъдат по-зелени. За жалост това, което наблюдаваме, съвсем не е в тази посока“, коментира пред „Хоризонт“ Росица Кратункова учи в Института по политически науки в Париж. Тя е част от екипа на списание „Диверсия“ и редактор на последния му брой – „Растеж и разруха“, посветен на света след коронавируса. Според нея се наблюдава регрес към по-замърсяващи индустрии.
Кратункова дава пример с Франция, където се 8 милиарда евро за възстановяването на автомобилната индустрия, но без условия тя да бъде по-зелена или по-устойчива. Обещанието за повече електрически автомобили не е по никакъв начин по-екологично или устойчиво, допълни тя. 9 милиарда евро пък се влагат във възстановяването на националния авиопревозвач „Еър франс“, отново без зелени изисквания индустрията да се промени.
Залаганите в момента икономически антикризисни мерки ще очертаят посоките за следващите десетилетия, казва Кратункова. И в САЩ, и в Китай има отслабване на зелените рестрикции, смята тя. „В Китай даже се обръщат все повече към въглищата, което може да има пагубни ефекти, уж с цел да възстановим икономиката и по-скоро да върнем растежа на брутния вътрешен продукт“.
За излизане от рецесията е необходимо тотално да се смени моделът, подчерта Росица Кратункова. Причината до голяма степен е в модела на земеделие – свръхиндустриализирано земеделие, което навлиза все повече в дивата природа, с огромна концентрация на земята, използване на много пестициди, с ерозия на почвата и замърсяване на подпочвените води, както и с отглеждането на модерни монокултури, нарушаващи биоразнообразието, обобщи Кратункова.
„На земята се гледа като на стока като всяка друга. Само че това не е като да отидем до магазина да си купим маратонки.“
Земеделието съвсем скоро ще бъде по-голям замърсител от изкопаемите горива, прогнозира Кратункова. Новата стратегия на Европейската комисия „От фермата до масата“ според нея не е достатъчно амбициозна и предлага по-скоро леки дигитални технологични решения, които продължават настоящия модел. Тя дава пример с изискването за високоскоростен интернет за фермерите.
Различни движения от години предлагат съвсем различен модел земеделие, припомня Росица Кратункова. В Европа много сдружения на малки и средни производители апелират за промяна на общата селскостопанска политика, за да стане по-екологична и да върне живота на село, а не да финансира огромни производители, които унищожават природата и не произвеждат качествена храна, а „ужасна храна с кухи калории“.
Тенденцията още отпреди пандемията да се произвеждат стоки в опаковки за еднократна употреба и да създаваме повече отпадъци, за да строим инсинератори, е грешна тенденция, смята Фатма Февзи. Като граждани можем да сме по-активни срещу подобен тип проекти, а като консуматори - да намалим отпадъците си в лично качество, отбеляза Февзи.
Двете мнения чуйте в звуковите файлове.В България животновъдството се унищожава, а млякото намалява . Българският фермер не може да задоволи собственото си село. Нямаме производство. Това заяви пред БНР фермерът Петър Карадамянов от Долна махала, Пловдивско. "Има търсене. В България мляко няма. Проблемът е, че няма и да има скоро . Животновъдството се унищожава и там..
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура. За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..
Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..
Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..
Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна. Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва. Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай. Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..
В демографско положение българските планини са по-стабилни от равнинните територии на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска. Ние сме планинска..
Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..
Навършиха се 6 години от показния арест на кмета на столичния Район "Младост" Десислава Иванчева и на нейната заместничка Биляна Петрова. В..
Всеки, който отива в телевизия, изказва собствените си мисли и носи отговорност. Това заяви пред БНР Диана Дамянова, бивш пиар на ПП. В..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат..