Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Как ще се развива висшето образование в следващите 10 години

Снимка: БГНЕС

Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.

„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.

„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университет. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.

„В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:

„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират."

Ректорът на УНСС е професор Димитър Димитров коментира че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че 

все още няма ясни критерии за изследователските университети:

„В момента нямаме такъв изследователски университет, не се ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.

Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:

„Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.

Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:

„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.

Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:

„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард - 4,5 млрд. долара. Номер 100 - университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.

„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.

„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението“.

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

77 са новите случаи на коронавирус в страната

77 са новите случаи на коронавирусна инфекция при направени 1 198 PCR теста. Това показват данните на Единния информационен портал към полунощ. 8 души са оздравели за последното денонощие, един е починал. Активните случаи са 3 655.

публикувано на 13.07.20 в 00:51

Протестите в Сърбия продължават

За шеста поредна вечер пред Скупщината в Белград се събират стотици граждани, недоволни от управлението на президента Александър Вучич. Сръбските медии съобщават и за демонстрации в Крушевац и Ниш, за разлика от предходните дни - без стълкновения.   Протестите започнаха, след като Вучич обяви полицейски час в столицата заради..

публикувано на 12.07.20 в 22:58
Анджей Дуда

Дуда остава президент на Полша

Действащият полски президент Анджей Дуда, който се бори за втори мандат, печели втория тур на президентските избори с минимална преднина, която попада в границите на статистическата грешка, съобщава БТА. Това сочат екзитпол проучвания, оповестени след приключването на изборния ден и цитирани от световните агенции. Според социолозите Дуда,..

публикувано на 12.07.20 в 22:31

От 11 юли Доган и Пеевски не са охранявани от НСО

От 11 юли 2020 година, по тяхно желание, почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган и народният представител от ДПС Делян Пеевски не са охранявани от Националната служба за охрана (НСО). Това съобщиха от пресцентъра на ДПС. От партията припомнят, че вчера Доган и Пеевски заявиха волята си да се откажат от охрана от НСО поради..

публикувано на 12.07.20 в 22:13

Почина канадският милиардер от български произход Игнат Канев

Канадският бизнесмен и строителен предприемач от български произход Игнат Канев е починал днес на 93-годишна възраст, съобщи семейството му. Той е един от най-големите филантропи на нашето време, а състоянието му се оценява на над 1 милиард долара. Многобройни са дарителските му жестове, а неговото име носят „Канев център“ на Русенския университет и..

публикувано на 12.07.20 в 21:16

Пет жертви при катастрофата на АМ „Тракия“

Пет са жертвите на тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия“ при 160 км в посока София . Сред загиналите е и шофьорът на тира, който предизвика инцидента. Петима са пострадалите. Те са откарани в Университетската болница в Стара Загора. Най-тежко е състоянието на дете на две години и половина с травма на главата, има опасност за живота му ...

обновено на 12.07.20 в 21:08

Хиляди на протест в София с искане за оставка на правителството

Хиляди протестиращи се включиха в антиправителствената демонстрация в центъра на София . Със скандирания „Оставка“ и „Мафия“ участниците в протеста и тази вечер настояват за оставка на правителството и на главния прокурор. Пред събралото се множество адвокат Николай Хаджигенов добави към исканията и това за Велико Народно събрание. След..

обновено на 12.07.20 в 21:03