Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как ще се развива висшето образование в следващите 10 години

Снимка: БГНЕС

Проект на Стратегия за развитие на висшето образование през следващите 10 години е публикуван за обществено обсъждане.

„Акцентите в тази стратегия са естествено продължение на акцентите в миналата стратегия – 2014-2020 г. , на промените, които бяха направени през последните години“, каза пред БНР зам.-министърът на образованието Петър Николов.

Разделянето на университетите на изследователски и преподавателски ще стане по критерий на науката, която прави даден университет, допълни той.

„Често в България висшето образование е критикувано за това, че има голям брой университет. За нас това не е вярно! Големият проблем е по-скоро, че висшите училища в България през последните няколко десетилетия рязко разтвориха портфолиото си и започнаха да предлагат прекалено много програми, прекалено много специалности, включително такива, в които не са толкова добри… Това, което се опитваме в последните години да направим, според мен донякъде успешно, е, първо, да свием приема и, второ, да пренасочим приема към тези специалности, в които има търсене на пазара на труда. Имаме сфери, да кажем хидроинженерството или въобще инженерните специалности, в които има невероятен недостиг на пазара на труда. Опитваме да пренасочим нещата натам“.

„В страната има оформени два типа висши училища - големи университети, които предлагат широко ветрилото от специалности, но и в тях се прави голяма наука и „просто ги има на научната карта на Европа“, както и „по-малки висши училища, на които понякога гледаме с пренебрежение, но които са много важни за даден регион, дадена област и за бизнеса там. Те нямат високи научни постижения, но имат изключителни постижения от социално-политическа гледна точка“, допълни той:

„Идеята е, че не можем от всички да искаме едно и също. От едните трябва да искаме правене на висока наука, свързаност със световната наука, върхови научни постижения, естествено и преподавателски. От другите е достатъчно да искаме да бъдат едни много добри висши училища, в които студентите да получат знания и да могат бързо да се реализират."

Ректорът на УНСС е професор Димитър Димитров коментира че идеята на новата стратегия е да намали напрежението в системата, но изтъкна, че 

все още няма ясни критерии за изследователските университети:

„В момента нямаме такъв изследователски университет, не се ясни критериите и аз съм скептичен, че би могло това да се получи - едни университети да бъдат само преподавателски, а други да бъдат само изследователски. Идеята на университета е да съчетава обучението и изследванията и министерството би могло да направи това чрез формирането на субсидията по такъв начин, че да плаща и за обучение, и за научни изследвания в един университет. Иначе самата логика на научните изследвания е такава, че много малко хора от студентите ще се занимават с научни изследвания; университетът ще се фокусира върху научните изследвания, за които ще получава финансиране и тогава се доближаваме до изследователски институт от формата на БАН“.

Николов обаче успокои, че „не става въпрос да има само изследователски и само преподавателски университети“:

„Разликата ще бъде именно във финансирането - какви критерии трябва да изпълни единият тип университети и другият тип с цел да имат оптимално финансиране“.

Проф. Димитров подчерта, че в момента субсидията на университетите е ориентирана главно към обучението на студенти и затова те се занимават с тази дейност:

„Ако субсидията започне да се променя, плавно през годините, защото завоят не може да бъде взет толкова лесно, и има отделена част за изследователска дейност, за мен доброто съчетание ще бъде преливането на научно-изследователските резултати в учебната дейност. Това всичкото изисква финансиране и зависи как ще бъдат развивани по-нататък тези критерии“.

Димитров изтъкна и с какви средства разполаган водещите университети в света според различни класации:

„Технологичният университет в Масачузетс е с бюджет 3,62 милиарда долара, годишен бюджет. Станфорд е с 6,5 милиарда долара; Харвард - 4,5 млрд. долара. Номер 100 - университетът в Мексико е с бюджет 3 милиарда лева. Номер 50 е в Испания – в Алкала, 160 милиона евро. Софийският университет, който се появява в тази класация малко по-назад, е с бюджет около 30 милиона евро“.

„Да не каже министерство в един момент: „Ама вие трябва да влезете в класацията на първите 100 в света и тогава ставате изследователски университет или тогава ще получите субсидия. Много добре трябва да бъде балансиран този процес“, призова ректорът.

Според заместник министъра разделянето на изследователски и преподавателски университети е „просто един от засегнатите инструменти и нито е най-важният, нито е най-големият“. Петър Николов изтъкна, че основен акцент е възможността бъдещите студенти да завършват бакалавърска степен за три години:

„В почти всички европейски страни обучението в бакалавърската степен е тригодишно. Идеята е, че един тригодишен период е достатъчен за това да се постави основата на един млад човек, след което той да избере адекватна на интересите си магистратура. В България, от начина, по който са разделени, едва ли не се създава впечатление, че магистратура е някакво второ качество образование и истинското образование е бакалавърското. Студентите подхождат много по-несериозно към магистратурите, отколкото към бакалавърската си степен. Идеята е да се обърне всичко това“.

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитрове е категоричен, че не бива тригодишната система да бъде възприемана без оглед на спецификите на всяка специалност. Рискът е да се влоши качеството на добилите специалност „бакалавър“ и това да предизвика недоволство сред бизнеса, който ще наеме кадрите, предупреди той.

„Трябва много предпазливо да се подхожда към подобно промяна в структурата на обучението“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Добромир Живков

Добромир Живков: Може би големите зърнопроизводители са оказали натиск за оставката на Кирил Вътев

Може би големите зърнопроизводители са оказали натиск и земеделският министър Кирил Вътев напуска служебното правителство на Главчев. Това коментира Добромир Живков от "Маркет линкс" в интервю пред БНР. "Имаше сериозен конфликт между големите зърнопроизводители, които са влиятелни и на места разполагат с политически лостове. И да..

публикувано на 16.04.24 в 17:04
Мария Павлова

Мария Павлова: Ако президентът не подпише указ, ще остане настоящият външен министър

Преди да стане ясно, че премиерът Димитър Главчев е поискал смяната и на министъра на земеделието, вицепрезидентът Илияна Йотова коментира, че държавният глава продължава да провежда консултации и и да събира информация във връзка с предложението да издаде указ за освобождаването на външния министър Стефан Димитров.  Очаква се Румен Радев:..

публикувано на 16.04.24 в 17:01

104 загинали на пътя от началото на годината до днес

104 души са загинали на пътя от началото на годината до днес, 40 от жертвите са пешеходци. Това съобщи за "Хоризонт" Росен Рапчев от Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата".  "Пешеходците много често смятат, че пешеходната пътека е едва ли не щит, но тя не дава изключително предимство на пешеходците. А много е важно пешеходецът, преди..

публикувано на 16.04.24 в 16:58

Здравната комисия прие на първо четене законодателни промени за правата на психично болните

Без гласовете на "Възраждане" депутатите от здравната комисия подкрепиха на първо четене законодателни промени, свързани с правата на хората с психични заболявания.  Със законопроекта се забранява унизителното отношение към пациенти с такива заболявания по време на тяхното лечение. За нарушения на правата им ще се счита липсата на достатъчно..

публикувано на 16.04.24 в 16:51
Димитър Главчев

Главчев ще участва на извънредното заседание на Европейския съвет в Брюксел

Премиерът Димитър Главчев ще участва в извънредното заседание на Европейския съвет в Брюксел, съобщиха от правителствената пресслужба.  Държавните и правителствените ръководители ще обсъдят новия пакт за европейската конкурентоспособност, отношенията ЕС - Турция, ситуацията в Украйна и в Близкия изток. В белгийската столица Главчев ще присъства на..

публикувано на 16.04.24 в 16:37

Чистят от храсти и канавките по пътищата за ГКПП "Гюешево" и ГКПП "Олтоманци"

Прави се почистване от храсти и растителност, както и на канавките, по международните пътища от Кюстендил към ГКПП "Гюешево" и Северна Македония и за ГКПП "Олтоманци" и Сърбия, казаха експерти.  Почистването е с пари по бюджета на АПИ и трябва да завърши до края на април.  Почистването по двете трасета - до ГКПП "Гюешево" 35 километра,..

публикувано на 16.04.24 в 16:32
Илхан Кючюк с посланик Тодор Стоянов.

Илхан Кючюк е удостоен с престижна награда в Рим

В зала "Zuccari" на италианския Сенат се състоя церемония по награждаването на българския евродепутат Илхан Кючюк с престижната международна награда "Джовани Малагоди". Тя е учредена от фондацията "Луиджи Ейнауди" е се връчва за първи път.  На тържеството присъства посланикът на нашата страна в Рим Тодор Стоянов, сенатори и официални лица..

публикувано на 16.04.24 в 16:29