В "Музикални вечери" концерт по случай 85-годишнината от рождението на Рудолф Баршай

В програмата: творби от Бах, Моцарт, Бетовен, Берлиоз, Хиндемит и Шостакович.
В неделната музикална вечер с удоволствие ще ви припомним изкуството на един истински патриарх на изпълнителското изкуство. Името му е Рудолф Баршай, роден е на 28 септември 1924 в станица Лабинская, Краснодарски край, Русия. Началното си обучение по цигулка и виола получава в специалната музикална школа при Ленинградската консерватория. От 1944 до 1948 учи в Московската консерватория, в класа на прочутия виолист Борисовски, завършва аспирантура, продължава с активна солистична дейност. През 1956 създава Московския Камерен Оркестър, с който за първи път изпълнява в Москва огромно количество непознати произведения от епохата на Барока, както и от ХХ век.
Москва от онова време – 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век, го носи на ръце. Баршай е кумир на интелигенцията, приятел и партньор на Шостакович, Рихтер, Ростропович, Ойстрах и Коган. Свири в първия състав на Квартет Бородин, но именно създаденият от него Московски Камерен Оркестър се превръща в доминантата на неговия живот. Така виолистът-виртуоз Баршай отстъпва мястото си на Баршай – диригента. Музикантът-ерудит гради своя колектив върху нов за Русия от онова време - бароков и съвременен репертоар, като постига еталонни интерпретации с невероятен труд, дори с нощни репетиции. Името Рудолф Баршай често се споменава редом със знаменитите противници на съветската държавна идеология като Галина Вишневска, Мстислав Ростропович, Гидон Кремер или Кирил Кондрашин – музиканти, напуснали Русия през 70-те. Но самият Баршай не се счита за борец срещу идеологии, а на въпроса: “На коя страна се чувствате гражданин?” отвръща: “На Русия”. Във факта, че през 1956 той основава първия камерен оркестър в Москва и започва да представя изискани програми с малко познати творби на Вивалди, Моцарт и Хайдн, се крие не предизвикателство към властта, а просто добросъвестно отношение на ерудиран музикант, който не желае да предъвква симфоничните шлагери. “Първите шест месеца работехме без регламент и не получавахме нито копейка” – спомня си диригентът. “При капитализма това би било невъзможно – сега всеки веднага иска пари...” Залите, в които свири съставът на Баршай са препълнени до последния ден преди заминаването му, но музикантът не се опитва да си създаде политически капитал. Емигрира тихо, без скандали. Извън родината не се стреми към кариера на всяка цена. Достатъчно му е уважението на сериозните музиканти и работата с големи симфонични оркестри. И до днес безкрайно скромен, той не обича шумни пресконференции и надути интервюта. Повечето му разговори с пресата за музика се свеждат до остроумни шеги, но в една от тях той твърдо формулира музикантското си кредо. Баршай казва, че следва примера на Ото Клемперер, считан за най-добрия интерпретатор на Бах за времето си. Клемперер обяснявал своя успех с Бах така: “Ако е написана цяла нота, аз се старая да прозвучи цяла нота. Ако е написана четвъртина – да е четвъртина...” Честното изпълнение на авторовите изисквания е основен творчески принцип и за Баршай, който е в състояние с часове да издирва и поправя издателски грешки в партитурите на христоматийни опуси. В последните години той дирижира големи оркестри по целия свят с репертоар, обхващащ автори от Бах, Моцарт, Шуберт и Брамс до Малер и Шостакович. Работил е с Виенските и Лондонските симфоници, с оркестъра на Би Би Си, с Националния оркестър на Франция и Оркестъра на Париж, с Немския СО от Берлин и Симфониците на Баварското радио. Университетът в Саутхемптън го удостоява с почетен докторат по музика. Баршай записва много. Един от най-впечатляващите му проекти е цикълът от 15 симфонии на Шостакович с Оркестъра на Западно-Германското радио в Кьолн. Днес често го сравняват с неговия кумир в дирижирането – Ото Клемперер, като цитират Шостакович, който след изпълнения на Третата симфония на Бетовен под палката на Баршай, казал: “Не сме чували такъв Бетовен от времето на Клемперер”.

неделя, 27 септември, 19.30 часа