Вечните песни на 20 век, някои от първите им изпълнители и новият им прочит. „Целувам ви ръка, Мадам”, „Животът в розово”, „Лили Марлен” и много други можете да чуете само в предаването за музикалните мании на големи и по-непознати музиканти. В поредното издание всички изпълнители са известни - Марлене Дитрих, Зара Леандър, Уте Лемпер, Йохен Ковалски. Всеки има своята звездна биография.
Марлене Дитрих (27.12.1901 - 6.05.1992) - обичана и отричана, идол за мнозина, символ на една епоха. През 1920 участието й в немите филми й създава солидна репутация. „Синият ангел” я изстрелва в международните каталози и носи договор с „Парамаунт пикчър” в Щатите. Така и ще я наричат винаги - синият ангел. „Мароко” й носи номинация за Оскар. Студената й, екзотична красота, дрехите, които носи, прическата - всичко се превръща в моден хит. Тя е носителка на много награди от американското и френското правителство заради самоотвержената си подкрепа за каузата на съюзните армии по време на Втората световна война. Марлене изнася концерти по фронтовете, работи в лазарета. Никой не може да разпознае ледената красавица от екрана. Същевременно тя отблъсква примамливите финансови предложения на нацистите да се завърне в Германия. По тази причина до края на живота си остава „персона нон грата” в родината си. По време на неин концерт в Германия през 1960 протестиращи скандират - „Марлене, върви си”. Любовта на живота й е Жан Габен. Последва го в Европа, когато той се записва доброволец и решава да се бие за свободата на Франция. Приписват й връзки с кого ли не, включително и с жени, с Ерих Мария Ремарк, дори с Джон Кенеди.
През 1999 Американската филмова академия поставя името на Марлене Дитрих в списъка на най-великите звезди за всички времена. До края на живота си тя остава ангажирана с различни международни каузи. Подържа постоянна телефонна връзка с различни световни лидери и най-вече с Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. Телефонните й сметки възлизат на хиляди долари. Говори по телевизията по случай падането на Берлинската стена през 1990, защитава закриването на филмовото студио Бабелсберг. Умира на 90 години в Париж. В „Мадлената” по време на службата се събират 3550 души и още стотици чакат навън. Тялото й е покрито с американското знаме. Погребана е в Берлин недалеч от къщата, където е родена.
Същото е валидно и за Зара Леандър (15.03.1907 - 23.06.1981). И нейната кариера започва през 1920. Успехът й през трийсетте години е огромен, но тя избира да остане в Европа и през 1936 подписва договор с „Универсум филм АГ”. По тази причина филмите и записите й се използват от нацистката пропаганда, въпреки че тя самата не изразява политически позиции. Когато се прибира в Швеция, след като домът й в Берлин е разрушен, тя е отхвърлена от местната артистична общност. Умира в Стокхолм на 74 години. Родена е с името Зара Хедберг.
През 1926 г. се омъжва за Нилс Леандър, ражда две деца и въпреки че се развежда, запазва името на съпруга си. Успехът й започва с пътуващо кабаре и песента „Искаш ли да видиш звезда?”. В началото на трийсетте пее в кабаретата на Стокхолм и прави първите си записи. Участва и в спектакли на „Веселата вдовица” на Лехар в Стокхолм. Заради децата си отказва предложенията да замине за Холивуд и остава в Европа. Това завърта живота й в противоположната посока. Вероятно целият и противоречив живот се синтезира в заглавието на един от хитовете й „Аз съм жена с минало”.
Уте Лемпер е известна най-вече със страстните си интерпретации на творби на Курт Вайл. Певческата й кариера започва в групата „Панама драйв бенд”. Участва във виенската постановка на „Котки” на Уебър. Тя е Питър Пан, Сали Боулс в парижката продукция на „Кабаре”, Уилма Кели от „Чикаго” в Лондон, Лола във възстановката на „Синият ангел” на Марлене Дитрих. Дублира за немскоговорещата част на света Ариел от Дисни продукцията на „Малката русалка”. Списание „Билборд” я обявява за кросовър артист на 1993/1994. Освен тези съвременни хитови заглавия тя изпълнява и песните от германските кабарета - онези политически украсени ъндърграунд песни от Берлин през трийсетте години на миналия век. Може би и по тази причина често свързват името й с това на Марлене Дитрих и Едит Пиаф.
Цвят в програмата внасят записите на популярните салонни песни от миналия век, изпълнени от контратенора Йохен Ковалски.
сряда, 16 декември от 14.00 часа
Фънк вечер What the Funk представят на 24 април катедра “Поп и джаз изкуство” към Вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров” и Общинският културен институт “Надежда”. В концерта участват Джаз формация “София” и студентите от класа по пеене на ас. д-р Адриана Бенова и от класа по саксофон на хон. ас. Апостол Апостолов - Толи. Повече от..
По повод 40 години преподавателска дейност и още повече концертна, пианистката и клавирен педагог Антонина Бонева организира концерт. На сцената заедно с нея ще музицират настоящите и ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов, които са лауреати на десетки награди от международни конкурси. "Реших да отбележа..
Създадена в късния творчески период на италианския композитор Джакомо Пучини, операта "Лястовичката" все още трудно намира път към голямата сцена. Поръчана от Виена, първоначално като оперета, тази рядко поставяна творба интригува с яркия мелодичен талант на автора си и изобилието от модерни за времето танци. Постановката, която излъчваме тази..
Документалният филм "Пианофорте" е интимен портрет на пианистите, участващи в легендарния Международен конкурс "Шопен". Лентата е едновременно свидетелство за силата на забележителната музика и съзряването на младите изпълнители, които се ориентират в трудностите на съревнованието, интензивните репетиции, новите приятелства, многото драма и още..
Дългоочаквана и вълнуваща приятелска среща в една морска лятна вечер събира вечните архетипни герои, за да разкажат чрез музика, танц и много игра за сладко-горчивото в живота. За първата, но и за старата любов, за възходите, но и за паденията, за прошката, но и за обидата, за разделите и за събиранията, но най- вече за едно вечно и искрено..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg