Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Радиоколекция: Човекът – светец и грешник, но винаги съвършен

| обновено на 19.03.14 в 11:13 БНР Новини










Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни – вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина – разбойникът.
„Сидхарта”, Херман Хесе

„Сидхарта” е книга-медитация. Преобръщане на мирогледа. Сриване на старите идеи. Път към себепознанието и съвършенството. Една от най-значимите книги в световната литература. Разказ за кръговрата на този живот. И за кръговрата на всички предишни и следващи животи. За грешните ни пътища, които само изглеждат грешни, но винаги са правилни. Книга за пътуването ни навсякъде в търсене на покоя. За преминаването ни от образ в образ. За единството на потока от образи, от които сме съставени. А ние, както и целият свят, сме съвършени във всеки миг. Всичко е във всеки и всеки е във всичко. Трябва да преминем през всичко и да бъдем всеки. От убиеца до Буда.

„Сидхарта” е книга, за която трудно се говори и пише. Тя е Посвещение, което трябва да се прочете.
А сега имате шанса да я чуете!
Слушайте първите 10 части на „Сидхарта”, прочетени от Васил Бинев.


СнимкаХерман Хесе (1877-1962) е сред най-значимите белетристи и есеисти в немската литература на XX век. Сам илюстрира произведенията си. Роден е в Калв, в дома на протестантски проповедник. Родителите му дълги години са живели и работили в Индия. Хесе учи в Евангелистката теологична семинария в Маулброн. На петнадесетгодишна възраст прави опит за самоубийство, преминава през няколко лечебни заведения и влиза в конфликт с родителите си. Прекъсва обучението си и работи като помощник в книжарница и като чирак в часовникарска работилница. Участва в Първата световна война, макар и не на фронта.
Когато в началото на трийсетте години нацизмът започва да набира сили, Херман Хесе публично се обявява в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. На някои от тях помага да напуснат Германия. Въпреки това е обвиняван в подкрепа на фашисткия режим, тъй като не заявява ясна политическа позиция. В края на трийсетте години издаването на произведенията му в Германия е забранено. Хесе се изолира от политическите конфликти и по време на Втората световна война работи върху романа си „Игра на стъклени перли”, който е издаден през 1943 година в Швейцария. През 1946 година Херман Хесе е удостоен с Нобелова награда за литература.

СнимкаЧуй ме, скъпи, чуй ме добре. Грешникът – какъвто съм аз или ти – си остава грешник, но някога той отново ще стане Брахман, ще постигне нирвана, ще бъде Буда – но това „някога” е привидност, то е само притча! Грешникът не отива към превръщането си в Буда, той не търпи развитие, макар че нашата мисъл не може другояче да си представи тези неща. Не, в грешника, още сега, днес, съществува будният Буда, бъдещето му вече е тук, и в него, и себе си, във всеки. Ти трябва да почиташ бъдния, възможния, скрития Буда. Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен и не върви съвсем бавно по пътя към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг. Всеки миг носи в себе си своето спасение, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, във всяко кърмаче – смъртта, а във всички смъртни – вечният живот. Нито един човек не може да разбере до къде е стигнал другият в пътя си: в разбойника и в играча на зарове се намира Буда, в брамина – разбойникът. Отдаден на съзерцание, човек може да преодолее времето, да види едновременно целия минал, настоящ и бъден живот, и тогава всичко е добро, всичко е съвършено, всичко е Брахман. Ето защо всичко, което съществува, за мен е добро; виждам смъртта като живот, грехът като святост, благоразумието като лудост. Всичко трябва да остане каквото е; всичко се нуждае единствено от моето съчувствие, от моята добронамереност, от любещото ми съпричастие. Така за мен всичко е добро, мога да се възползвам от всичко, без да си вредя. Изпитах с тялото и душата си, че грехът ми е бил нужен, нужно ми бе сладострастието, стремежът към богатства, суетата, позорното разочарование, за да се науча да се съпротивлявам, за да мога да обичам света, за да престана да го сравнявам с измисления от мен свят, с измисления от мен образ на съвършенството, а да го оставя такъв, какъвто е, да го обичам и да изпитвам радост, че му принадлежа. Това, о, Говинда са част от нещата, които ми дойдоха наум.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Меланхолия на любовта

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев. „Двама на люлката“ е дебютната постановка на родения през 1914 г. американски писател Уилям Гибсън и е поставена на Бродуей..

публикувано на 31.05.20 в 09:00

Картотеката на паметта

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно,..

публикувано на 29.05.20 в 10:45
Актьорът Реймънд Бър в ролята на Пери Мейсън от сериала на телевизия CBS, 1961 г.

Няма отдих за Пери Мейсън

Пери Мейсън, адвокатът-детектив, се изявява в тази постановка на Радиотеатъра, реализирана през 1986 г. по драматизацията на Илиана Цветанова-Беновска и режисурата на Магда Мирчева в поредицата „Следа“. Както винаги, Пери е блестящ и успява да разкрие добре замаскирано убийство, което иска да спре построяването на увеселително заведение на брега на..

публикувано на 28.05.20 в 11:45

Пенчо Славейков и неговата „Кървава песен“

Пенчо Славейков е писателят, най-плътно приближил се до Нобеловата награда от всички, пишещи на български език. За жалост, смъртта му в Брунате, Италия (28.V.1912) прави така, че оттогава шансът за „български“ Нобел е все по-мержелеещ се и топящ се в океана на световната литература.  Но ако се беше случило, българската литература, а вероятно..

публикувано на 24.05.20 в 09:15
Участниците в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.

Безчувственост в Цариград

Априлското въстание е потушено, светът е потресен, общественото мнение възмутено. В такава обстановка започва Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя, която трябва да реши каква да е съдбата на българските земи, потопени в пожарища и кръв. Тази конференция поставят в центъра на своята пиеса „Дипломати“ двама..

публикувано на 23.05.20 в 09:15