Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Радиоколекция: „Общението свърши, но красотата... остава. Вселената е пълна с нея.“

Радиоколекция „Втората част на разговора” - театрален радиовариант по едноименното есе на Цветан Стоятнов в шест части, които ще излъчим на: 21, 22, 23, 24, 25 и 28 април от 21.20 часа, режисьор Иван Добчев

Знам, че ще си навлека гнева на теоретиците и ще бъда упрекнат в пълно неразбиране на естетиката, но въпреки това се изкушавам да нарека хубавия разговор изкуство. Хубавият разговор е истински концерт. Той изисква пълна съгласуваност независимо от това, дали в него участват равностойни инструменти, или основната фраза на единия само се поддържа от съпровода на другия. Отначало тоновете прозвучават малко плахо и нерешително, но постепенно взаимната симпатия и патосът на сближаването все по-сигурно размахват диригентската си пръчица. Вие с щастливо учудване забелязвате, че мислите ви, тръгнали поотделно, вече вървят в обща посока, настигат се и се отминават, после пак се догонват и със смях си стискат ръцете, удивени и опиянени от постоянната си близост.
                                                                                                                                           Цветан Стоянов

Есето „Втората част на разговора” може да бъде оприличено  на концерт, но  изпълнителите не вървят „в обща посока”, не се „догонват  със смях” , не си стискат ръцете, удивени и опиянени от постоянната си близост”. Точно обратното. В този  чут във въображението на Цветан Стоянов диалог два колоса на националноосвободителното движение и на българската литература Каравел и Ботев  яростно спорят. Фонът е въстанието, конфликтът е саможертвата. И двамата страстно търсят аргументи за своята позиция. И двамата съзнават, че делото е обречено. Спорът е за смисъла да се жертваш за изгубена кауза. Като в калейдоскоп се въртят истини и полуистини, митове и легенди, победи и падения - сложната сплав градила векове, капка по капка като сталактит народната душа. Във въображаемия разговор с достойна за духовните великани сила се борят трагизми и възторзи,  кървящи разочарования и светли надежди. С патоса на словото и актьорската отдаденост спектакълът буди чувства, заспали като семена в дълбока зима.

След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.”  

                                                                                                                                             Тончо Жечев

Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха.

                                                                                                                                             Константин Павлов

Цветан Стоянов е литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превеждал е произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др. Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, “Мъдростта на древните митове” (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др. Умира само на 41 години заради поредица от лекарски грешки.


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пенчо Славейков и неговата „Кървава песен“

Пенчо Славейков е писателят, най-плътно приближил се до Нобеловата награда от всички, пишещи на български език. За жалост, смъртта му в Брунате, Италия (28.V.1912) прави така, че оттогава шансът за „български“ Нобел е все по-мержелеещ се и топящ се в океана на световната литература.  Но ако се беше случило, българската литература, а вероятно..

публикувано на 24.05.20 в 09:15
Участниците в Цариградската конференция. Прави: граф дьо Муи (секретар), барон Хайнрих фон Каличе, лорд Солсбъри, граф Жан-Батист дьо Шодорди. Седнали: граф Луиджи Корти, граф Франсоа дьо Бургоан, сър Хенри Елиът, граф Николай Игнатиев, барон Карл фон Вертер, граф Ференц Зичи.

Безчувственост в Цариград

Априлското въстание е потушено, светът е потресен, общественото мнение възмутено. В такава обстановка започва Цариградската конференция на посланиците на Великите сили в Османската империя, която трябва да реши каква да е съдбата на българските земи, потопени в пожарища и кръв. Тази конференция поставят в центъра на своята пиеса „Дипломати“ двама..

публикувано на 23.05.20 в 09:15

В търсене на скъпоценния лющян

В колко комични ситуации може да изпадне един мъж, когато в празничен ден отиде до пазара, за да купи лющян? За да разберете, този петък (22 май 2020) от 18 часа на вълните на програма „Христо Ботев“ слушайте комедията „Лющян“ от българския драматург Мирон Иванов. Записът е осъществен през 1972 г., а в ролите ще чуете гласовете на Коста Цонев, Вълчо..

публикувано на 21.05.20 в 16:36

Изплъзващият се дъх на античността като провокация за аудио

„Атолът“ е първата продукция в историята на Радиотеатъра и радиотеатъра в България, която смесва в единно аудиоповествование въображаеми и документални сцени. „Атолът“ е първата българска радиопиеса, за която за използвани определенията "радиофонична опера" и "полифония". Като се основава на мита за Одисей, Атолът разглежда безумието на войната. Чрез..

публикувано на 17.05.20 в 08:10

Цитаделата като стихийно въвличане

Тази продукция на БНР е осъществена с многобройна група актьорски гласове, а също така с гласовете на многобройна група неактьорски гласове на водещи, журналисти, певци, музиканти, преводачи, приятели на участниците в творческия екип, говорещи на различни матерни езици, а също така и самите участници в творческия екип.  Смесването на актьорски..

публикувано на 16.05.20 в 10:20