Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиоколекция: „Общението свърши, но красотата... остава. Вселената е пълна с нея.“

Радиоколекция „Втората част на разговора” - театрален радиовариант по едноименното есе на Цветан Стоятнов в шест части, които ще излъчим на: 21, 22, 23, 24, 25 и 28 април от 21.20 часа, режисьор Иван Добчев

Знам, че ще си навлека гнева на теоретиците и ще бъда упрекнат в пълно неразбиране на естетиката, но въпреки това се изкушавам да нарека хубавия разговор изкуство. Хубавият разговор е истински концерт. Той изисква пълна съгласуваност независимо от това, дали в него участват равностойни инструменти, или основната фраза на единия само се поддържа от съпровода на другия. Отначало тоновете прозвучават малко плахо и нерешително, но постепенно взаимната симпатия и патосът на сближаването все по-сигурно размахват диригентската си пръчица. Вие с щастливо учудване забелязвате, че мислите ви, тръгнали поотделно, вече вървят в обща посока, настигат се и се отминават, после пак се догонват и със смях си стискат ръцете, удивени и опиянени от постоянната си близост.
                                                                                                                                           Цветан Стоянов

Есето „Втората част на разговора” може да бъде оприличено  на концерт, но  изпълнителите не вървят „в обща посока”, не се „догонват  със смях” , не си стискат ръцете, удивени и опиянени от постоянната си близост”. Точно обратното. В този  чут във въображението на Цветан Стоянов диалог два колоса на националноосвободителното движение и на българската литература Каравел и Ботев  яростно спорят. Фонът е въстанието, конфликтът е саможертвата. И двамата страстно търсят аргументи за своята позиция. И двамата съзнават, че делото е обречено. Спорът е за смисъла да се жертваш за изгубена кауза. Като в калейдоскоп се въртят истини и полуистини, митове и легенди, победи и падения - сложната сплав градила векове, капка по капка като сталактит народната душа. Във въображаемия разговор с достойна за духовните великани сила се борят трагизми и възторзи,  кървящи разочарования и светли надежди. С патоса на словото и актьорската отдаденост спектакълът буди чувства, заспали като семена в дълбока зима.

След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.”  

                                                                                                                                             Тончо Жечев

Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството — в едно от своите медицински превъплъщения — го убиха.

                                                                                                                                             Константин Павлов

Цветан Стоянов е литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превеждал е произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др. Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, “Мъдростта на древните митове” (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др. Умира само на 41 години заради поредица от лекарски грешки.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епизод 5: Роклята на Алла

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 23.03.24 в 08:35

Неподражаемият Славомир Мрожек в неделния радиотеатър

Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..

публикувано на 22.03.24 в 14:15

Епизод 4: Кураж на неочаквани места: Серго и Мария

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 16.03.24 в 08:30

Скритата реалност

Според руския академик Козирев времето е енергия, способна да се разсейва или концентрира. Известните огледала на Козирев променят плътността на времето и доказват, че човешкият мозък е способен да получава информация независимо от географията и от времето. Те предават и приемат информация. Там миналото и бъдещето се преплитат. Според академик Козирев..

публикувано на 15.03.24 в 15:02

Епизод 3: Кураж на неочаквани места: Юлия и Люба

Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..

публикувано на 09.03.24 в 08:45