Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Масонският код в българското Възраждане

Тази тема доскоро беше табу, възприемаше се като шокиращо предизвикателство, а някои историци дори я определяха като спекулативна. Но днес говорим много по-спокойно за дейците на родното ни Просвещение, носители на което са европейските масони, защото от мрака на премълчаната история излязоха изследвания, доказващи по безспорен начин тесните духовни и финансови връзки между френските масони и нашите най-изтъкнати възрожденци. За това целта на това предаване няма да бъде просто скандална реплика към 25-годишното обществено мълчание, а разговорът в студиото ще бъде опит за верен исторически щрих. Участниците в него ще се опитат да премахнат паяжините, които скриват живота и делата на знаменити българи, като Великите майстори Антон Йоанович и Иван Селимински, обречени на вечна забрава по стечение на обстоятелствата.

Снимка Ще се говори и за други българи, които пренебрегват нормалния човешки егоизъм и заживяват с идеята за свободна и просветена България. Но за да ги оценим, за да осъзнаем и разберем величавата епоха, наречена Българско възраждане, трябва да разгледаме събитията от онова време в контекста на случващото се в Европа и Северна Америка, тъй като връзката е постоянна, съзнателна и търсена. Този контекст в случая го създава Свободното зидарство.
В разговора участват: журналистът Румен Василев, литературен детектив на историята и изследовател на историческата литература, както и проф. Николай Палашев, които заедно с Румен Леонидов ще обсъдят масонското обкръжение на Левски и Ботев, ролята и значението на най-влиятелните българи с бели престилки, дейци за освобождението на България – доказаните масони Георги Раковски, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Ангел Кънчев, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ради Иванов, Иван Ведър, Иларион Драгостинов, Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Захари Стоянов и други.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук



12 ноември

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

162 години българско просветно и културно средище в Болград

Толкова се навършват тази година от създаването на прочутата Болградска гимназия „Георги С. Раковски“ в Одеска област, Украйна, където живеят хиляди потомци на някогашните български преселници в Бесарабия. Възпитаниците на престижното училище в момента са 493-ма и броят им нараства, въпреки че като цяло числото на постъпващите в учебните заведения в..

публикувано на 30.05.20 в 13:05
Казиното „Венишън“ в Макао

Казино в Макао е в Топ 10 на най-големите сгради в света

Макао доказва, че е възможно бивша колония с площ 28,2 квадратни километра да се превърне в Меката на хазарта в Азия. Да запази капиталистическото си устройство, присъединена към социалистически Китай,и да построи най-голямото казино в света. Комбинацията между европейска старинна архитектура, тотално поамериканчване и изискан азиатски шик е..

публикувано на 30.05.20 в 08:25
Мечка попаднала в капан на бракониери

Срещу двукраките хищници

Злобата почивен ден няма – така ни повтаряше един наш мъдър познат. Нямат почивен ден и онези, които денонощно вредят на дивеча, на природата и на истинските, почтените ловци. Доказаха го поредните две престъпления от изминалите десетина дни – край Тетевен и край Чипровци, където бяха убити бременна кошута и два сръндака. Ето заради това няма да има..

публикувано на 29.05.20 в 16:45
Акад. Никола Съботинов

Главен герой: Акад. Никола Съботинов

Акад. Никола Съботинов е български учен-физик, академик, председател на Българската академия на науките от 2008-2012 година. За него Нобеловият лауреат в областта на лазерите Николай Барсов казва: "Български учени създадоха нови типове лазери, които по качества и параметри превъзхождат известните в света лазери от този тип".  Акад. Никола Съботинов..

публикувано на 29.05.20 в 09:58

Новият стар проблем – радонът

Пандемията, предизвикана от последния коронавирус, насочи вниманието на учените към преосмисляне на научните приоритети, свързани не само с лечението на Covid-19, но и с профилактиката на белодробните заболявания.  Сред тях освен тютюнопушенето и замърсяването с въглероден и азотен диоксид на въздуха, който дишаме, се открояват нерешените проблеми..

публикувано на 28.05.20 в 17:20