Иван Паспаланов или преди пладнето на българската психология

публикувано на 17.12.14 в 17:05

Снимка: архив

Чуйте предаването

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Психологията в наши дни се превърна в научната и академична дисциплина, която в най-голяма степен е привлекателна за младите хора. В Софийския университет един от най-високите балове, които се изискват, за да се изучава дадена специалност, е точно за психологията. Издават се огромно количество книги, непрекъснато се провеждат семинари, обучения, тренинги, които пропагандират най-различни психологически практики - от полу-мистични, до строго академични. Да не споменавам бума на „психологически самоучители”, които било в 9 стъпки, било в 77 правила ни обясняват как да направим живота си щастлив и пълноценен. Разбира се, всички тези аматьорски увлечения по психологията си имат и обяснение, и фундамент и тъкмо за този фундамент ще дойде реч в предаването. Защото - за да се превърне психологията в така примамлива дисциплина, ясно е, че е трябвало да има хора, които да я изкарат от тесните кабинети на специализираната наука, разпространявайки я сред по-широка любознателна и търсеща публика.
Един от тези хора, за които психологията беше и строга наука, но и жизнена практика, е Иван Паспаланов - учен, университетски преподавател, един от най-обаятелните учители по психология в Софийския университет. Отишъл си рано от света, тази година той щеше да навърши 70 години и на тази годишнина са посветени честванията, организирани от Дружеството на психолозите в България и от ученици и последователи на Иван Паспаланов. Трябва задължително да се каже в тази връзка, че в годините, когато на психологията се гледаше се подозрение и тя се учеше съобразно догматичните постулати на марксизма-ленинизма, при които идеологията надмогваше живата практика, българският учен внедри в обучението и във водения от него курс по „Теория на личността” най-новите постижения на науката психология чрез най-видните и представители, отричани и дори низвергвани от идеологическия канон – фройдизъм и постфройдизъм, аналитична психология, бихевиоризъм, екзистенциална психологическа теория и практика и т.н. Да не споменавам огромното количество тестови инструменти, адаптирани и валидизирани за България именно от него. Мнозина от водещите днес имена на българската психология са негови ученици и те са такива, защото Иван Паспаланов с усилията си успя да им внуши, че преди да бъде било теория, било практика, психологията е преди всичко любов и състрадание към човека отсреща. Но любов и състрадание, подплатени със знания, не с кухи постулати. Всъщност той е един от хората, благодарение на които психологията в България от идеологическа се превърна в екзистенциална дисциплина, който постави тази така важна наука на собствените релси, премествайки я от полето на догмите, където беше затънала и почти не се движеше. Сега психологията е в своето пладне, но за да го има това пладне, трябваше да има хора като Иван Паспаланов.
Днес ученият е непознат за широката общественост, в медиите не се шуми за него, никоя не каза и дума за неговата 70-годишнина и предаване като „Премълчаната история” се чувства длъжно да поправи поне малко от малко тази несправедливост.
Участници в предаването са доц. д-р Катя Стойчева, организатор на честванията, и д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

17 декември