Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Едно забележително и забележително дълго четене

| обновено на 06.10.16 в 13:27 БНР Новини
Снимка: Даниела Манолова

СнимкаОбикновено зад четенето по радиото стои дълго и напоително истинско четене пред микрофон в студио, съпроводено от много дубли и прекъсвано от размишления, разговори, обяснения и корекции. Първото ни четене в Радиоколекция като podcast е различно. Тук залагаме на приемствеността. То използва запис на четене, направен с голяма вероятност по време на директно изпълнение в ефир в продължение на няколко дни през 1971 г.
Първите 16 части на това забележително четене бяха излъчени в ефира на програма „Христо Ботев“ от 10 юни. Сега можете да ги чуете като подкаст. Всеки ден - нов епизод. А от 17 октомври ще излъчим следващите части – от 17 часта нататък. Най-напред в ефир, в часа на Радиоколекция, всеки делничен ден от 21.20,а след това и като подкаст.
Чете: Апостол Карамитев (на снимката вляво). Музика: Теодосий Спасов. Звукорежисьори: Живко Марев, Константин Райдовски, Димитър Василев.
Все още не знаем колко дълго ще е това четене. Работим, без да бързаме, прецизно и внимателно.


1 част:
Едва-що бе преминала голямата чума в лето 1833, която лежа дълго, като тъмна, отровна мъгла над цялата страна. По това време Стоян Глаушев забягна от родното си село Гранче, което беше на около три часа път от град Преспа…





2 част:
…Стоян едва-що бе навършил двайсет години. Той беше най-младият мъж от Глаушевците, между дядо му, баща му, тримата му чичовци и осмината му братовчеди, вече все женени и с деца. Глаушевците бяха петдесет и шест души…





3 част:
…До града имаше около три часа път през полето, а зимната нощ беше дълга. Стоян наближи крайните градски махали далеко преди да се раздени. Той беше уморен, студената нощна влага пронизваше дебелите му селски дрехи, кожухчето му, в което цял се бе сгушил. Беше и гладен…




4 част
: …Стоян се изправи край стената, по-близо до огнището. И тримата дълго мълчаха. Сапунената каша в големия казан глухо клокочеше, момчето въртеше уморено дървената лъжица, която стържеше дъното на казана, в тенджерата на мангала шоркаше стичащата се от фитилите лой...




5 част:
…Стоян Глаушев се загуби цял, и духом и телом, в тоя лабиринт, а кучето бе навело глава уплашено, свило бе опашка и вървеше с муцуна до нозете му, да не би да загуби някак миризмата на опинците му…




6 част: …Улицата беше пуста и той не знаеше как да се върне в чаршията, да излезе от тоя лабиринт от тесни, криви улички със затворени порти, дето се мяркаха само турци с презрителни и враждебни погледи. Чуваха се недалеко гласовете на турчетата, край които бяха минали…




7 част: …Стоян Глаушев скиташе от улица в улица присвит, мушнал ръце в ръкавите на кожухчето си. Унило пристъпяше след него кучето му. Те и двамата бяха уморени, премръзнали, прегладнели. Спираха се да си починат за малко тук или там, под някоя стряха и пак тръгваха, бездомни и никому ненужни…




8 част:  ...Младият селянин дигна секирата и се нахвърли с голяма сила върху здравите чворести цепеници. Секирата се забиваше дълбоко, те кънтяха, пращяха и се пукаха, високо отскачаха трески. Дори кучето, което се бе свило на сушина в един ъгъл, стана и се премести, като се страхуваше, види се, да не го улучи някоя треска…





9 част: …Развидели се добре, отвори се чисто, синьо небе и макар слънцето още да не беше изгряло, тук-там от стрехите започнаха да капят едри капки. Настъпваше хубав предпролетен ден, снегът се топеше, младият селянин не можеше да стои повече тук и да чака…




10 част: …Неделен ден беше, а бяха минали две седмици, откакто младият селянин нощуваше в плевнята на пустеещите хаджи Серафимови сараи. Не се случи нищо особено през тия две седмици. Стоян излизаше рано сутрин и се прибираше привечер…





11 част: …— Ей, ти, селянино! — Стоян я гледаше с очи, пълни със страх и надежда, с нямо възхищение и преданост, и тя продължи: — Качи се веднага на тавана над плевнята, там има мотики, копачки, свали ги, днеска ще прекопаем градината!...




12 част: …Старият ред в живота на малкия град се нарушаваше и това предизвикваше обща съпротива. Сред народа оживя някогашната омраза към тежкия навремето чорбаджия хаджи Серафим Огненов, който бе вършил и лоши, и добри дела, но лошите още се помнеха, както се помнеше силатата му, богатството му и голямата му гордост…





13 част: …При него отиде и Султана. Изповяда му се тя от сърце, а той дори се възхити от нейния ум и от добрата й воля.
– Не си прегрешила с нищо божия закон, чадо мое…





14 част: …- Какво чувам, Султано, сватба сте имали, невеста си станала - продължи Николица. - Казват ми, пък аз не вервам. Как може сватба, пък ние, дето сме, кажи го, в един двор и стари съседи, нищо да не видим, нищо да не чуем…





15 част: …Сега слушай и помни добре какво ще ти кажа: викат ни и двамата в общината. Ти ще отидеш сега, ти си мъж, а пък аз немам никаква работа там. Общината е близо до църквата, ще попиташ, ще ти кажат…





16 част: …- Ти мълчиш, значи, чувстваш се виновен - каза наместникът и се изправи, като че ли се готвеше да стане. - Ти и жена ти сте извършили голям грех и сте показали непослушание.
- Аз живеех в плевнята - сякаш изведнъж се досети да се защити Стоян...


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илюстрация към „Разбойниците“ на Фридрих Шилер (литография)

Където е безпомощно желязото, там помага огънят...

„Вътрешната архитектоника налагаше да бъдат изобразени някои характери, които накърняват по-изтънчения усет за добродетелта и карат да се възбунтуват благочестивите ни нрави. Всеки творец, който рисува човека, по необходимост трябва да постъпи тъй, щом иска да даде вярно копие на действителния свят, а не някакви идеални порождения, не някакви..

публикувано на 05.06.20 в 13:11

Меланхолия на любовта

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев. „Двама на люлката“ е дебютната постановка на родения през 1914 г. американски писател Уилям Гибсън и е поставена на Бродуей..

публикувано на 31.05.20 в 09:00

Картотеката на паметта

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно,..

публикувано на 29.05.20 в 10:45
Актьорът Реймънд Бър в ролята на Пери Мейсън от сериала на телевизия CBS, 1961 г.

Няма отдих за Пери Мейсън

Пери Мейсън, адвокатът-детектив, се изявява в тази постановка на Радиотеатъра, реализирана през 1986 г. по драматизацията на Илиана Цветанова-Беновска и режисурата на Магда Мирчева в поредицата „Следа“. Както винаги, Пери е блестящ и успява да разкрие добре замаскирано убийство, което иска да спре построяването на увеселително заведение на брега на..

публикувано на 28.05.20 в 11:45

Пенчо Славейков и неговата „Кървава песен“

Пенчо Славейков е писателят, най-плътно приближил се до Нобеловата награда от всички, пишещи на български език. За жалост, смъртта му в Брунате, Италия (28.V.1912) прави така, че оттогава шансът за „български“ Нобел е все по-мержелеещ се и топящ се в океана на световната литература.  Но ако се беше случило, българската литература, а вероятно..

публикувано на 24.05.20 в 09:15