Радиоенциклопедия „Границите на човешкото тяло”: Да се родиш във времето на високите технологии

Според днешните статистики на около четири секунди на планетата Земя се ражда нов човек. При това появата му в наши дни нерядко се случва в контекста на модерни реалности, свързани с асистираната репродукция, зачеването „ин витро“, сурогатното майчинство, фермите в страни като Украйна и Индия за „майки-фурни“, както някои ги наричат. Разбира се, и с така наречените „изкуствени утроби“, които съвременните технологии вече са на път да постигнат. Неотдавна, след решение на Апелативния съд, жителка на  Великобритания получи разрешение даже да износи и роди собствените си внуци след смъртта на дъщеря си, пожелала това, преди да си отиде от белия свят. Заговори се дори за права и достойнство на човешкия ембрион не само в етичен, но и в юридически смисъл на думата. Променят се като цяло традиционните ни представи за семейство и родителство, все по-решително и до голяма степен – безкритично се борави с понятия като „заместващо майчинство“ и „репродуктивна свобода.“ 

До къде стигнаха в осмислянето на тези взаимосвързани, но нееднозначни процеси в настояще и бъдеще време специалистите в областта на биоетиката и биоправото? Отговорите търсим заедно с ръководителката на програма  „Интегративна биоетика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Валентина Кънева, на философа от Алма Матер проф. д-р Стилян Йотов и на първия преподавател по биоправо у нас, докторът по гражданско и семейно право Стоян Ставру.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Помощ за училището!

Ако го разбирате като вик за помощ, сте съвсем прави. Българското училище отдавна вика за помощ, но дали го чуват тези, които разполагат с властта и средствата. Помощ за учителите, изморени и изнервени от бумащина и липса на подкрепа, подложени на административен натиск и изправени пред безкомпромисния поглед на съвременните деца и родителите им, на които..

публикувано на 21.04.18 в 09:15
Димитър Бежански, Любомир Методиев и Петър Андасаров (от ляво на дясно) в студиото на програма „Христо Ботев“

Кълве ли риба на рима?

В студиото на „И рибар съм, и ловец съм” са гостували мнозина творци – писатели, артисти, режисьори, певци... Всички те са ни уверявали, че ловът и риболовът им помагат в пряката им работа. Общуването с природата освежава сетивата, успокоява, насочва мисълта към вселената и към същността на човека. А дали е така и с поетите? За тези и други неща през тази..

публикувано на 20.04.18 в 16:35

Психологията на лузъра

В превод от английски на български loser означава кон или човек, който губи в състезания. Какво най-вече предопределя хроничните проблеми в психиката на подобен индивид в човешкия свят – непрекъсната неудоволетвореност и перфекционизъм, недостиг на себеуважение в името на безпочвен идеализъм, ирационален стремеж непрекъснато да се сравняваш с „отличниците..

публикувано на 19.04.18 в 17:15

Непознатият Исак Нютон

„Природата и нейните закони били покрити с мрак. И рече Бог: да бъде Нютон. И настана светлина.“ Тази редове, създадени от един от най-великите английски сатирици – Александър Поуп, са изписани в родния дом на „последния магьосник“, както някои без каквато и да било ирония определят геният, достигнал творчески върхове в областта на математиката, физиката..

публикувано на 19.04.18 в 17:00

Географската карта разказва: Дарението на д-р Симеон Симов от карти и атласи в Централния държавен архив

Едно щедро дарение от карти и атласи в Централния държавен архив допринася да знаем повече за България, за нейното място през вековете и за взаимоотношенията с другите страни на Стария континент. Дарението е на д-р Симеон Симов, лекар по професия и почитател на старинните издания – карти, книги и атласи. С огромна любов и всеотдайност той издирва,..

публикувано на 19.04.18 в 10:40