Радиоенциклопедия „Границите на човешкото тяло”: Да се родиш във времето на високите технологии

Според днешните статистики на около четири секунди на планетата Земя се ражда нов човек. При това появата му в наши дни нерядко се случва в контекста на модерни реалности, свързани с асистираната репродукция, зачеването „ин витро“, сурогатното майчинство, фермите в страни като Украйна и Индия за „майки-фурни“, както някои ги наричат. Разбира се, и с така наречените „изкуствени утроби“, които съвременните технологии вече са на път да постигнат. Неотдавна, след решение на Апелативния съд, жителка на  Великобритания получи разрешение даже да износи и роди собствените си внуци след смъртта на дъщеря си, пожелала това, преди да си отиде от белия свят. Заговори се дори за права и достойнство на човешкия ембрион не само в етичен, но и в юридически смисъл на думата. Променят се като цяло традиционните ни представи за семейство и родителство, все по-решително и до голяма степен – безкритично се борави с понятия като „заместващо майчинство“ и „репродуктивна свобода.“ 

До къде стигнаха в осмислянето на тези взаимосвързани, но нееднозначни процеси в настояще и бъдеще време специалистите в областта на биоетиката и биоправото? Отговорите търсим заедно с ръководителката на програма  „Интегративна биоетика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Валентина Кънева, на философа от Алма Матер проф. д-р Стилян Йотов и на първия преподавател по биоправо у нас, докторът по гражданско и семейно право Стоян Ставру.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Четвероевангелие на цар Иван Александър

Блъгарин, етиопянин, искариот

• Как са назовавани представителите на народи, племена, жители на градове, области и държави в старобългарските текстове. Някои от начините за образуване на жителски и народностни имена са жизнени и днес, други са заменени от по-нови. Имената са предимно мъжки, свързани с библейската история, тъй като текстовете основно са религиозни. Силно са повлияни от..

публикувано на 20.02.18 в 16:55

Радиоенциклопедия „Музеи и образование“: Децата в живия музей и музеи на открито

За детските образователни кътове в някои музеи в България и по света разговаряме с Весела Герчева – директор „Програми и изложби” в детския научен център „Музейко” , с доц. д-р Светла Димитрова – директор, Благовеста Божилова – музеен педагог и Росица Бинева – уредник в Архитектурно – етнографския музей „Етър” – музей на открито.

публикувано на 20.02.18 в 09:10
Любка Биаджони в студиото на предаването.

Маестра Биаджони: Любовта е ключът към всичко

Любовта не само е вплетена в нейното име! За маестра Любка Биаджони това е ключът към всичко – в музиката, в общуването между хората, в семейството, в отношението към природата и заобикалящия ни свят. Как се заражда толкова всеобхватно и завладяващо чувство? През какви етапи преминава, за да осмисля битието и различните видове изкуства, които..

публикувано на 19.02.18 в 14:15
Доц. д-р Борислав Александров по време на 26-ата българска антарктическа експедиция

Полярникът доц. д-р Борислав Александров разказва за първата българска мареографна станция в Антарктика

Какво е мареографна станция? Защо е важна не само за България, но и за световната наука? Доц. д-р Борислав Александров стъпва за първи път на Ледения преди 19 години континент. За обикновения любител на приключенски четива подобно пътуването дотам е по-скоро от типа на „Ех, ако някой ден... Би било хубаво, но…“, наистина трудно осъществима мечта, обвеяна..

публикувано на 19.02.18 в 10:45
Д-р Станислава Костова в студиото на програма „Христо Ботев“

Очите на дете...

Не само поради акцентите по време на българското европредседателство и приоритетите в областта на здравеопазването, но и заради непреходната важност на детското здраве, ще говорим за очите – от раждането до дълбока зрялост. Д-р Станислава Костова е сред младото поколение офталмолози, със силни позиции в различни области, „черпила“ много опит и знание от..

публикувано на 19.02.18 в 09:35