Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Истини във фикцията

Романът като история, историята като роман

БНР Новини
Снимка: pixabay.com

Напоследък в българското литературно пространство историята придобива (или може би е по-добре да се каже си възвръща) все по-голяма ценност. Романи с историческо съдържание – „Възвишение“ и „Чамкория“ на Милен Русков, „Една и съща нощ“ и „Животът няма втора половина“ на Христо Карастоянов, „Бежанци“ на Весела Ляхова, поредицата за сестри Палавееви на Алек Попов, линията за Джон Макгеън (Джанюариъс Макгахан) в „Хавра“ на Захари Карабашлиев се превръщат в читателски хит. Заедно с това преводни романи на историческа тематика също се радват на огромна популярност като тук е особено добре да подчертаем „Седмата функция на езика“ и „HHhH (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих)“ на французина Лоран Бине, „Голямата война“ на сърбина Александър Гаталица, „Доброжелателните“ на пишещия на френски американец Джонатан Лител, „Лека нощ, сладки сънища“ на чеха Иржи Кратохвил, „Комунистът Монте Кристо“ и „Златното везмо“ на унгарките Ноеми Сечи и Ева Банки, „Фатерланд“ на Робърт Харис… Във всички тях историята присъства и като факт и като фикция, и като истина, и като въображение, и като повествователна основа, и като фантазмен конструкт. Много от тези книги излизат изпод „расото“ на монаха Уилям от Баскервил от „Името на розата“ на Умберто Еко, което още веднъж поражда въпроса: доколко именно през тези романови градежи опознаваме и разбираме адекватно и пълноценно историята като такава. Въпросът е наистина важен, защото мнозинството от публиката чете историята именно не чак толкова през фактите, колкото през литературните произведения (както българите четем Възраждането и национално-освободителните войни през Иван-Вазовите „Под игото“ и „Епопея на забравените“ например). За да отговорим на този важен въпрос в разговор по темата в предаването „Премълчаната история“ се включват писателите Алек Попов и Христо Карастоянов, преводачът и специалист по френска история и култура Владимир Сунгарски и издателката Доротея Монова.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Милена Ташкова: Човек трябва да опознае емоциите си, за да ги контролира

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична  работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..

публикувано на 28.03.24 в 14:30
„В лабораторията на художника“ от Александър Божинов

Историята като шарж

Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...

публикувано на 28.03.24 в 11:19

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50