На 13 март 1881 г. при атентат е убит императорът на Русия Александър ІІ. Това е осмото покушение срещу личността на самодържеца, най-сетне оказало се успешно. По думите на един съвременник, терористите от „Народна воля“ и от други радикални революционни руски организации буквално се впуснали на лов за Негово Величество. Иронията на историята е, че сполучилият атентат е осъществен точно преди Александър ІІ да подпише резолюция за нова политическа реформа в управлението на империята. Царят-Освободител, наречен така заради подписания на 19 февруари (3 март) 1861 г. Манифест за отмяна на крепостното право (именно тази е причината на същата дата да се сключи примирието в Сан Стефано 17 години по-късно), пада жертва на фанатизирани революционери, описани в романа „Бесове“ на Ф. М. Достоевски, писан през 1871-72 г.
Смъртта на Александър ІІ има тежки последствия за самата руска империя, за очакваните реформи, за отпускането на хватката на самодържавието. На трона след него се възкачва вторият му син Александър ІІІ, над когото силно влияние оказва Константин Победоносцев, обер-прокурор на Светия Синод на Московската Патриаршия и един от водещите руски консерватори и реакционери. Александър ІІІ има решаваща роля за абдикирането на княз Александър І Батенберг от българския престол, тоест смъртта на неговия баща косвено има влияние върху развитието и на българската политическа история. Петото покушение срещу Александър ІІ, между другото, е подготвено в Зимния дворец, където е трябвало да се проведе тържествена вечеря на императора с българския княз. Двамата закъсняват и оцеляват, но взривът убива 67 човека.
Предаването „Премълчаната история“ в броя си на 13 март разгледа подробно причините, следствията и изводите от смъртта на Александър ІІ с български учени – историци и културолози, специалисти по историята на Русия: Александър Стоянов, доц. Михаил Дойчев, проф. Андрей Андреев и Деян Кюранов.
Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..
Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...
Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..
След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..
Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема. Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...
Днес потребността от сценични изкуства е много голяма. Като живо изкуство, театърът влиза в директен контакт със своята аудитория и това е от изключително..
С премиера ще посрещне публиката си тази вечер Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе. Пиесата е "Духът на поета" от Стефан Цанев, която се играе с голям..
До 60/100 по-скъпи са прегледите без направление при специалисти, показва репортерска проверка, направена в кабинети на клиники, ДКЦ и болници...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg