Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Убийството на Александър ІІ – причини, следствия, изводи

БНР Новини

На 13 март 1881 г. при атентат е убит императорът на Русия Александър ІІ. Това е осмото покушение срещу личността на самодържеца, най-сетне оказало се успешно. По думите на един съвременник, терористите от „Народна воля“ и от други радикални революционни руски организации буквално се впуснали на лов за Негово Величество. Иронията на историята е, че сполучилият атентат е осъществен точно преди Александър ІІ да подпише резолюция за нова политическа реформа в управлението на империята. Царят-Освободител, наречен така заради подписания на 19 февруари (3 март) 1861 г. Манифест за отмяна на крепостното право (именно тази е причината на същата дата да се сключи примирието в Сан Стефано 17 години по-късно), пада жертва на фанатизирани революционери, описани в романа „Бесове“ на Ф. М. Достоевски, писан през 1871-72 г.
Храмът „Възкресение Христово“ в Санкт-Петербург, издигнат на мястото, където е убит император Александър ІІСмъртта на Александър ІІ има тежки последствия за самата руска империя, за очакваните реформи, за отпускането на хватката на самодържавието. На трона след него се възкачва вторият му син Александър ІІІ, над когото силно влияние оказва Константин Победоносцев, обер-прокурор на Светия Синод на Московската Патриаршия и един от водещите руски консерватори и реакционери. Александър ІІІ има решаваща роля за абдикирането на княз Александър І Батенберг от българския престол, тоест смъртта на неговия баща косвено има влияние върху развитието и на българската политическа история. Петото покушение срещу Александър ІІ, между другото, е подготвено в Зимния дворец, където е трябвало да се проведе тържествена вечеря на императора с българския княз. Двамата закъсняват и оцеляват, но взривът убива 67 човека.
Александър Стоянов, Митко Новков и доц. Момчил Дойчев в студиото на „Премълчаната история“ Снимка: Емил НиколовПредаването „Премълчаната история“ в броя си на 13 март разгледа подробно причините, следствията и изводите от смъртта на Александър ІІ с български учени – историци и културолози, специалисти по историята на Русия: Александър Стоянов, доц. Михаил Дойчев, проф. Андрей Андреев и Деян Кюранов.

  



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Милена Ташкова: Човек трябва да опознае емоциите си, за да ги контролира

Милена Ташкова е клиничен психолог, директор на "Психодраматична  работилница " , психотерапевт, супервайзър и обучител по метода психодрама и главна част от проекта "Живот на килограм", който помага за превенцията на хранителните разстройства при тийнейджърите. "От 25 години работя като психотерапевт и през годините българите се научиха да търсят..

публикувано на 28.03.24 в 14:30
„В лабораторията на художника“ от Александър Божинов

Историята като шарж

Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...

публикувано на 28.03.24 в 11:19

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50