Има един упрек към нас, българите и той, уви, е справедлив - не ни се получава с традициите. Не става дума за онези традиции, в които особено място заемат яденето и пиенето, а другите, в които начело е духът. В тази област единствената ясно оформила се традиция е в трудностите да се създава, да се развива и да се запазва.
Сега оптимистично – въпреки всичко, има у нас места, където духовните занимания виреят и се запазват. Трудно, често пъти на единия гол ентусиазъм, направо като по магия.
Казват, че дванайсет е магическо число. Сигурно е така, особено ако става дума за дванайстото издание на хумористичен конкурс. Хуморът не е „оборотна стока“, разказите, фейлетоните, епиграмите и афоризмите на днешно време не носят кой знае каква слава, а колкото до пари... Но да не нагазваме в тъжни теми, сега думата е за нещо весело и носещо надежди – Националния конкурс за хумор и сатира в Кубрат. На 10 май за дванайсти път в градското читалище ще бъдат огласени имената на тазгодишните победители в него. Каква е тайната на това чудесно дълголетие? Вероятно в основата са групата съмишленици, които го организират - местният клуб на хумориста „Жарава“, читалището в града и общината. Няма как да не споменем и редакция „Хумор и сатира“ на програма „Христо Ботев“. Трябва да добавим и стотиците автори от цялата страна - без тях начинанието е лишено от смисъл.
Творбите – карикатури, епиграми, афоризми, стихотворения и кратки хумористични разкази, се приемат до 2 април на адрес 7300 Кубрат, ул. „Княз Борис I“ № 1 или на имейл chitalishte.kubrat@abv.bg
Хумористичният конкурс в Кубрат вече се превърна в традиция – малка, местна, без огромни претенции. Година след година той ни припомня един виц „Как се прави английска ливада? Поливаш, косиш, поливаш, косиш и така 100 години“.
Скандалната навремето пиеса на Иван Теофилов "Поетът и планината" (1963) излиза за първи път като текст 60 години по-късно, като в книгата освен пиесата е отразена и нейната история. Публикувани са отзиви, рецензии и цялата съпътстваща разгромяваща театралнокритическа рецепция, както и спомени на създателите на спектакъла с режисьор Леон Даниел...
Движенческата лаборатория "Ход" е пространство, ръководено от Цвета Дойчева. В нея се провеждат работилници, посветени на танца и движението. Сега там тече цикъл лекции на Николай Колев, които преминават по-скоро като разговори на тема "Тялото в киното". "Еросът и порастването – филми с инициация" беше темата на първата лекция. Сега предстои втората..
Как изглеждат рисунки на Владимир Димитров-Майстора през очите на ученици от специалност "Изящни изкуства" в Националното училище по изкуства "Добри Христов" в град Варна? За това разказват художникът Георги Кенаров и неговите ученици – Виктория Стоянова, Клементина Савова и Мария Бузева. В Градската художествена галерия "Борис Георгиев" в..
В сянката на пандемията един лозунг започна да се издига сред хората – "Купувайте изкуство от живи художници, на класиците пари не им трябват". Тази фраза, която бързо придоби популярност, отразява желанието на обществото да подкрепи съвременните творци, да им осигури възможност за развитие и признание. Но как да разпознаем съвременен талант, който..
Художникът Радослав Мъглов представя новите си творби в изложбата "Резервно око" в столичната галерия "Аросита". Кураторът Викенти Комитски споделя за експозицията: "В тази изложба на Радослав Мъглов, под формата на серия от непоказвани рисунки, се ангажира с една история за деконструкция на образа като такъв. Рисунките, с четка и..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg