Иван Добчев изпълнява ролята на скитащия пришълец и/или бог в радиоверсията на „Апокриф“ по време на записа във Второ студио на БНР през 1998 години поради отсъствието на актьор. По случайност. През същата 1998 радиопроектът „Апокриф“ (на Маргарита Младенова, Иван Добчев и Асен Аврамов) донася на БНР и България две мечтани награди – Гран При Марулич и При Еуропа. Това са само знаците за ценността на аудиото „Апокриф“, а редицата на отличията на сценичния спектакъл е много по-дълга.
12 години по-късно Иван Добчев анализира своето подвизаване като бог по радиото пред нашия микрофон. А според Йордан Радичков: … по радиото не се вижда нищо, чуват се само човешки гласове. Това е плюс, сигурно. Така по радиото човек може да говори с бога, ще му чуе гласа, няма да вижда бога.
Към тази история за радиото, бог и общуването, ще добавим и още едно. Теодосий Спасов смята, че музиката е общуване на по-високо ниво и чрез нея може да усети човека пред себе и да разбере неговия свят.
Една среща на тримата артисти, изкачващи всеки по своему стълбата към небето, в студиото на радиото роди две неща – „Добродушните смокове“ и едно феноменално качване по стълбата, което следим в епизод 12 на документалния сериал „Радиото“.
Първо излъчване на епизода е 3 май 2010 г., 10.30 часа.
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Радиотеатърът е подготвил за своите почитатели три произведения на полския драматург Славомир Мрожек: "Лисан кандидат", "Лисан философ" и "Вода". Идеята за миниатюрите с главен герой Лисан идва на Мрожек от знаменития средновековен пародиен епос "Роман за Лисан", в който главни герои за животни – лисица, вълк, мечка… Мрожек обаче обръща нещата:..
Всяка нощ сънувах война. Сънувах дома си... Сънувах войници, нищо, че не съм ги виждала, но всяка нощ сънувах война. Тя сънува войната от нейното начало на 24 февруари 2022. Тя е Алла, украинката, която избяга с дъщеря си в София от руските ракети над Киев и Украйна. Документалната аудиопоредица "Украйна: сцени от един отложен живот"..
Според руския академик Козирев времето е енергия, способна да се разсейва или концентрира. Известните огледала на Козирев променят плътността на времето и доказват, че човешкият мозък е способен да получава информация независимо от географията и от времето. Те предават и приемат информация. Там миналото и бъдещето се преплитат. Според академик Козирев..
На днешната дата (16 април) през 1879 година Учредителното събрание гласува и приема Търновската конституция. Днес отбелязваме Деня на българската..
През последната седмица театралният свят на София се оживи с премиерата на новата пиеса на Стефан Цанев "Мистерия с кон". Творбата разкрива абсурдната..
Масовите преселения на българи в Бесарабия стават на няколко вълни от края на XVIII и първата половина на XIX век. За последните два века българските селища..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg