Един от многобройните парадокси на писмото е, че то е призвано да свърже и доближи разделените от обстоятелствата и разстоянията хора, но може и да е начин да държи на дистанция нежелани гости и да осигури спокойствие и уединение. Още от Античността писмото е част от реторичните умения, които се постигат чрез обучение и съблюдаване на определени изисквания и препоръки. Средновековието съзира в писмото средство за убеждаване и въздействие и издига изучаването и преподаването на епистоларни техники до истинска наука, появяват се енциклопедии и трактати, задаващи универсални модели за общуване и изява чрез писма.
През 16-и век се публикуват сборници с писма. Малко по малко писмото започва да се отърсва от реториката и строгите формули и да се превръща в начин за себеизява. Непринуденото и галантно общуване в салоните на френските аристократки от 17-и и 18-и век се пренася и в писмото. Връх в епистоларната култура с изключително въздействие върху последователки от много страни и в продължение на повече от век са писмата на Мадам дьо Севинье, френска маркиза от времето на Луи XIV и Луи XV, до дъщеря ѝ, Мадам дьо Гринян. Те повлияват на стила на образованите българки през Възраждането и по-късно, когато и те започват да пишат своите писма. В същото време замогналите се мъже търговци поддържат активна делова кореспонденция, която е условие за успех в сделките.
Още преди Възраждането по нашите земи се появяват т.нар. „писмовници“, съдържащи не само модели и ръководства за писане на писма, но и ценни сведения за надеждните транспортни връзки и цената на пощенските услуги във и извън рамките на Османската империя. Писмото е незаменим посредник в общуването между близки и делови партньори, макар и строго спазващо етикета и формулите за обръщение към получателя и съдържанието. И все пак, още от самата си поява в Античността и особено по-късно, то парадоксално служи и за себеиизразяване, монолог, прикрит зад паравана на диалога и тъкмо това го прави незаменимо в литературата.
По тънката нишка, деляща двете противоположни същности на писмото, тръгваме с д-р Маргарита Серафимова, авторка на книгата „Писмото и романът“ и доц. Надежда Александрова.
Как се е управлявала нашата църква през вековете и каква е връзката между управление на църквата и държавното строителство – говорим за главите на българското православие с отец Калистрат от атонския манастир "Св. Георги Зограф", с богослова Иван Йовчев, с историка доц. Христо Темелски и със социолога доцент Албена Танева. Какво е "етнофилетизъм" и..
В разговора с проф. Румен Кастелов акцентирахме върху многообразието, което предлага самата тема: новите стари автомобили, "придобивките" на века – тротинетки, електрически велосипеди, АТВ, алеи и пешеходни пътеки. Къде е безопасно и откъде пристигат най-често пациентите? – попитахме опитния травматолог и ортопед. Ръководителят на Клиниката по..
Днес светът отбелязва 109-ата годишнина от геноцида над арменците в Османската империя. На 24 април 1915 година в Цариград са арестувани, а малко след това и избити над 200 арменски интелектуалци. С това се слага началото на избиването и прогонването на 1 500 000 арменци. България е една от първите страни, които отварят границите си за бежанците. Сто..
Пролет е по нашите ширини и природата е луднала. Луднал е и светът – шарен, различен, но и еднакъв... Ние – хората, независимо от произхода си, го правим и шарен, и различен, и еднакъв. Защото всъщност не сме чак толкова различни. Доказателства – много. И едно от тях е, че дори и най-големите празници понякога съвпадат. Това се случва на всеки 33..
"Идеите са водещото и най-вече – това човек да работи онова, което иска. Човек, когато намери подходящата работа и подходящата професия, която го кара да бъде щастлив, той успява да бъде най-добрият", казва Мартин Ралчев. Той е млад учен, който в началото на тази година беше отличен с наградата "Млад изобретател" на фондация "Еврика". Мартин..
Загрижеността сред обществото нараства с нарастващия брой случаи на коклюш, като служебният министър на здравеопазването, Галя Кондева, сподели, че..
За хората от последните вагони, за училището като единствен свят и неочакваното завръщане към детските мечти – разговор с Марта Радева , автор на..
В студиото на "Нашият ден" гост беше Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. В разговора, фокусиран върху неполитическите сфери на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg