В една своя реч, произнесена на Европейския културен форум 2016, Федерика Могерини – върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността – подчертава следното: „…Културата може да бъде поле за битка. Тя е била бойно поле в Европа от векове. Но културата може да бъде и мястото, където хората се срещат и извличат максимума от своето разнообразие. Това е изборът, който направихме при създаването на нашия Европейски съюз. Когато Европа се ангажира със света, културата трябва да бъде в основата на външната ни политика…
Културната дипломация е за опазване, но също така и за иновации и нови идеи. Ако наистина искаме да поставим културата в основата на външната си политика – тогава се нуждаем от цяла Европа… Всички държави-членки имат свое силно културно наследство. Всички ние имаме дълбоки и жизнени културни отношения с трети страни. Това многообразие е нашата сила…“
А в чл. 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предлага модел за културно сътрудничество между държавите от ЕС, ...чрез „културна дипломация“ за насърчаване на глобален ред, основан на мир, както и на принципите на правовата държава, свободата на изразяване, взаимното разбирателство и зачитането на основните права…
Приема се, че мисълта за „културна дипломация“ активно се налага в международните отношения като подход, в началото на 30-те години, когато произведенията на изкуството, природните забележителности и културното наследство като цяло, се използват като инструмент на политиката на съответната страна за изграждане на нейния положителен образ. Да бъде възприемана като държава с потенциал и добри перспективи за партньорство.
Вече имахме възможност да представим позицията и отношението към културната дипломация на ръководители на дипломатическите мисии у нас – на Н. Пр. г-н Стефано Балди – извънреден и пълномощен посланик на Република Италия, както и наскоро отпътувалите от България – Н. Пр. г-н Душан Щраух – извънреден и пълномощен посланик на Чешката република и на Н. Пр. г-н Ставрос Августидис– извънреден и пълномощен посланик на Република Кипър.
В това предаване наш гост е д-р Кирил Калев, директор на програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио. С него продължаваме разговора за мястото на културното наследство в културната дипломация и за нейната роля за развитието на успешното постигане на политически, икономически и често пъти и глобални стратегически цели.
Д-р Кирил Калев има значими изяви в областта на журналистиката, културата и дипломацията. Той е един от инициаторите и създателите на първото частно радио у нас – радио „FM+“. Композира песни, популярен изпълнител е на своята музика във формата „Изпята поезия“ и има издадени три аудиоалбума с негови творби.
От 1997 до 2001 г. д-р Кирил Калев е посланик в Република Австрия. Отличен е с „Голям почетен знак на лента за заслуги към Република Австрия“. Автор е на книгата „Традиция и бъдеще – 120 години дипломатически отношения между България и Австрия“.
Сатирикът е най-сериозен, когато пише своите сатири, но не само. Пловдивският сатирик Петър Краевски , автор и водещ на шоуто "Алтер его" по Радио Пловдив, е написал през десетилетната си писателска кариера безброй смешни текстове. Понякога обаче той показва и сериозното си лице като в стихосбирката "Смирено". Не съм поет и що се отнася до..
Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник Роман Кисьов избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..
Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество." Илюстрациите в книгата са..
Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..
"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се..
Откриването на изложбата с живопис на Милко Божков в три зали на галерията на СБХ на "Шипка" 6 изненада посетителите и зарадва приятелите на художника...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg