За доброволчеството и носенето на чуждата болка

В центъра на рубриката ни „Човекът“ е онази мистична среща с друго човешко същество, в която даваме и получаваме едновременно. Предполагам, че философски погледнато, всяка човешка среща е такава възможност за обмен, при което невинаги се разбира какво вземаш и какво даваш. 

В конкретния случай виждаме човека, приседнал до болнично легло и разговарящ с пациента. Доброволчеството, за което говорим, може би е от най-трудния тип, защото изисква от доброволеца онзи човешки потенциал, който не всички сме развили у себе си – да се нагърбиш да носиш друго човешко същество с неговата болка. 

Както казва нашият събеседник, един от най-ценните начини да се свържем с другия, е да носим заедно някакво бреме. Деян Петров е юрист, богослов, иподякон в параклиса „Свети Георги Софийски най-нови“ в двора на Александровска болница. 

Той координира групата на доброволците, посещаващи болни. Видях го толкова радостен, толкова свързан със себе си и с другите хора. Останах изумена от това, че човек, който се занимава с болките на другите, вместо обременен, може да бъде така ведър.