В тези дни на смирение и в търсене на духовна извисеност в нашия доста материален свят картините на Юлия Станкова са особено ценни и в синхрон с нашите емоции и настроения. Темата на последните нейни творби, която тя показа в къщата-музей „Борис Христов“ и които продължава да представя на публиката, е: „Съвременната икона като посредник между нас и библейския текст“. Тези свои картини тя обобщава с едно единствено послание: „Не бой се, само вярвай!“.
Юлия Станкова е много интересен и различен в мисленето си като живописец и търсещ различни сюжетни линии съвременен автор. Тя определя работата си като съвременно продължение на византийската традиция в иконописта. Смисълът на нейния артистичен експеримент е преди всичко във възможността съвременната иконопис да се изтръгне от клишетата и да възвърне ролята си на посредник в нашия диалог с Библейския разказ. Повечето от последните ѝ творби са посветени на сюжети, описани от Евангелието на Марко.
Откъде идва този специален интерес?
Преди осем години тя бе поканена от три известни френски художнички да участва заедно с тях в изложба, посветена на изцеленията, описани в това Евангелие. И тяхната колекция е бил подредена в най-старата катедрала на град Виен, разположен на река Рона. Тези сюжети: „Кръщение Христово“, „Изцеление на бесноватия“, „Последната вечеря“, „Христос изцелява слепия Вартимей“, „Посещение на празния гроб“, „Докосване в тълпата“ не са религиозна иконописна живопис, а в нейната стилистика и деликатен наивизъм. Те са изпълнение в топли, слънчеви тонове, които внушават примирение и възвишеност, които кореспондират по недиректен начин с иконописта.
Изкуството на Юлия Станкова е абсолютно съвременно и заедно с това то има претенциите да остава в езиковата изразност на една средновековна изобразителна система. Това са творби с нова иконографска композиция и лица, които отразяват нейното вълнение и прозрения.
Идеята, че душата е безсмъртна, а в отвъдното я очакват различни измерения, е вековна. В новата си книга поетът, писател, преводач и художник Роман Кисьов избира тази гледна точка – на душата, отделена от всичко земно, която се подготвя за нетленния живот. Повод за разговора с Роман Кисьов в "Артефир" е предстоящата премиера на поетичната..
Росен Карамфилов е дух, отдаден изцяло на изкуството. Новата му стихосбирка, озаглавена "Аз ходя" , говори за вътрешната свобода – тази на автора и на неговите читатели. Редакторът на поетичната книга Недялко Славов казва, че "авторът е зачеркнал пешеходната формула на човечеството, а самият той е летящо същество." Илюстрациите в книгата са..
Адриан Мара е албански композитор, диригент и дисидент, преследван от тайните служби на Енвер Ходжа. Макар и измислен персонаж, Мара е събирателен образ на цяло поколение репресирани музиканти в Албания – симфония от трагични съдби и несбъднатост. "Недовършена симфония" е новият роман на албанския писател и радиожурналист Григор Бануши. Той..
"Реката на забравата" е първата самостоятелна изложба на Христина Костова, която може да разгледаме от 16 април в Регионалния исторически музей на София. Страстта ѝ към рисуването се появява през 2019 г., когато напуска работата си в Дупница и се мести да живее в София. Всичко започва с малка скица с молив на нейния любим, на обикновена копирна..
В редакция "Хумор и сатира" сме подчертано любознателни и се интересуваме от всичко в света, но на слушателите си предлагаме само най-важното. Тази неделя след новините в 18 подборката изглежда така: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос". - "Истинските новини" - германски полицаи ще помагат на летище..
За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е..
Запознах се с Джоомарт Оторбаев, бивш министър-председател на Киргизстан на завършилия неотдавна Глобал Баку форум в Азербайджан. Той е автор на идеята да се..
Проектът "Очевидците на 24 февруари" навършва две години през тази седмица. Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg