България се гордее, че е най-старата европейска държава, запазила едно и също име през вековете, но това е вярно за нашата България, Дунавската, докато има и друга, на Волга, която – въпреки че вече е изчезнала от политическата карта на света, за времето си е била важен търговски и политически фактор в района на Централна Евразия. Малко се знае за нея, тъй като първоначално нашествието на монголците на Батий, а след това и руското завладяване на Казан по времето на Иван ІV Грозни, правят така, че много документи и други артефакти са били унищожени. Независимо от това историците полагат усилия, за да възстановят живота и бита на това държавно образувание, просъществувало близо три века.
Особено значим е приносът на българските историци, които не са забравили, че на бреговете на Волга са живели събратя на Аспаруховите българи (а вероятно и днес живеят, макар да са загубили етническото си име). Тъй или иначе, историята на Волжка България безспорно е интересна и поради това на всяка монография, в която иде реч за нея, заслужава да ѝ се обърне подобаващо внимание, особено от предаване като „Премълчаната история“. Точно това прави д-р Георги Владимиров, когато представя книгата си „Великата България на Волга през средните векове“. Заедно с него историята на нашите евразийски събратя през Средновековието осветлява и проф. Александър Николов от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Александър Божинов (1878-1968) преживява двете световни войни, Народния съд и още много политически преобръщания и изпитания. В живота му историята често се оглежда като в огледало и се отразява с абсурдното си лице. За Божинов, за историята като гротеска, за хода на времето в шаржови и сатирични измерения говорим с проф. Ваня Добрева, проф...
Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..
След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..
Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема. Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...
На кого не се е случвало да преживее ситуация, напълно разбиваща рамките на човешката логика и подредения свят на предвидимото ни всекидневие. И кой не си е помислял що за съдба му е отредена или какви неведоми сили се намесват в живота и ни карат да се чувстваме като играчки в нечии могъщи ръце. Сигурно същото са се питали и далечните ни..
Има ли театър на миналото и театър на бъдещето, или театърът е винаги жив, неповторим и все същият? В Световния ден на театъра в "Нашият ден" говорят..
В епизод 537 "Трамвай по желание" представя екипа на независимия спектакъл "Косвени щети", в лицето на актрисите Анелия Мангърова, Владинелла Кацарска,..
"Апология на сетивността" се нарича новата стихосбирка на Калоян Христов. В книгата се съчетават апологията на поетическата сетивност, емиграцията в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg