Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как се превърнахме в най-неподходящото място за отглеждане на деца

БНР Новини
Снимка: Rawpixel

България е на последно място в Европа и на 45-о място в света като страна, подходяща за отглеждане на деца, според съвместен доклад на Световната здравна организация (СЗО), авторитетното медицинското списание The Lancet  и УНИЦЕФ. Намираме се между Куба и Бахрейн. 

Българските деца са на първо място в Европа по тютюнопушене, по употреба на алкохол, по аборти, по болести, предавани по полов път.

Причините за това, разбира се, са комплексни. Една от тях е, че българските деца нямат възможност да правят базирани на доказателства информирани избори за здравето си.

Безпросветността е част от проблема, немалка роля играят различни организации, които сеят заблуди и действат на принципа на малко камъче, затворено в буркан, което произвежда силен шум, заглушаващ всичко, най-вече гласа на здравия разум. Конкретният случай със скандала около програмата на фондация П.У.Л.С. в Перник следва утвърден вече сценарий дългогодишните усилия на граждански организации да бъдат подривани и дискредитирани с фалшиви новини и всяване на паника.

Михаил Околийски, Ива Дойчинова, Екатерина Велева и Илияна НиколоваПо повод състоялата се дискусия „За здравето, секса и образованието на нацията“ в „Нашият ден“ гостуват директорът на Българския дарителски форум Красимира Величкова, изпълнителният директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ Илияна Николова и доц. д-р Михаил Околийски – управляващ офиса на СЗО, а по телефона и Екатерина Велева от П.У.Л.С.

Гостите са единодушни, че дискусията е била необходима. Децата и подрастващите трябва да знаят какво се случва с тях, от какво да се предпазват, как да бъдат безопасни за себе си и за околните – около това поне има консенсус и трябва да договорим начините, по който да ги ограмотим. За това са и 78% от родителите.

Родителите или училището е фалшив дебат

"Сексуалната просвета не е пропаганда на ранния секс. Напротив, когато детето получи адекватно поднесена информация, отлагат първия си контакт – коментира Илияна Николова. 

Колкото до разногласията на каква възраст трябва да започне образованието и преобладаващото становище, че това е гимназиалният курс – според статистиката средната възраст, на която българските юноши имат първия си контакт, е 16 години, т.е. вече е късно. Образованието трябва да е превенция" – заключава Николова

„Разбира се, че семейството има ключова роля и това то да информира детето е важно, но родителите невинаги са капацитет, тоест и училището има своята отговорност. А в редица случаи училището се държи неадекватно спрямо съвременните си отговорности" – коментира Красимира Величкова. 

Сексуалното образование засяга изключително важния въпрос за посегателствата и насилието

"Детето трябва да е наясно с неприкосновеността на тялото си и че никой няма право да я нарушава – каза Екатерина Велева от П.У.Л.С. Тя наблегна на нуждата едно на дете на 3-4 години да е наясно кога един контакт не му харесва. „Децата трябва да познават границите си и да казват не, когато някоя близост не им харесва, защото близостта може да е даряваща, но може да е и отнемаща.“

От силния отзвук, който получи скалъпения скандал, може би стигаме до нуждата от отделяне на здравия разум от фоновия шум и осъзнаване на необходимостта и като общество, и като институции да работим за безопасна и подкрепяща среда за всички деца. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Студентите от ЛТУ канят на Седмица на ландшафтната архитектура

От 2006 година април се отбелязва като световен месец на ландшафтната архитектура, а в София от 22 до 26 април студенти от 5 курс от Лесотехническия университет организират традиционната "Седмица на ландшафтната архитектура". От 2009 г. винаги през април бъдещите ландшафтни архитекти заедно със свои преподаватели и с представители на професията..

публикувано на 20.04.24 в 12:15
Андрей Янкулов

Лица на висши държавни длъжности не би следвало да завеждат "дела шамари" срещу журналисти

Поредното "дело шамар" (SLAPP)* срещу журналисти – защо точно сега външният министър Калин Стоянов заведе граждански иск за клевета на стойност 65 000 лева срещу журналистите от BIRD.bg Атанас Чобанов  и Димитър Стоянов , по какво си приличат " делата шамари" със заплахите срещу магистрати и защо има постоянен двоен стандарт в прокуратурата  –..

публикувано на 20.04.24 в 08:45
Христофор Караджов

Христофор Караджов: Войните на Русия с Украйна и Иран с Израел са прокси войни

Израел и Иран в центъра на вниманието на света днес. Изместиха ли събитията в Близкия изток Украйна? Каква е връзката между САЩ, Русия и войната в Украйна с конфликта между Иран и Израел, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Христофор Караджов , преподавател по журналистика в Калифорнийския университет.   Връзката между Иран – Израел..

публикувано на 19.04.24 в 18:10

Маргарита Шурупова: Голям срам е, че не успяхме да спрем Путин навреме

Проектът "Очевидците на 24 февруари"  навършва две години през тази седмица.  Негов автор е руската журналистка Маргарита Шурупова , която избяга от Русия в България два месеца след началото на войната в Украйна, 2022. Тогава Маргарита започва да прави интервюта с руски и украински бежанци ,  пръснати из цяла Европа и САЩ. До този момент е..

публикувано на 19.04.24 в 16:00
Димитър Главчев и Румен Радев

Възможна ли е конституционна криза?

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" д-р Орлин Колев, експерт по конституционно право, преподавател в ЮФ на СУ "Св. Кл. Охридски", член на Комисията за защита от дискриминация и дългогодишен консултант на предаването, отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Георги Слатински от София: Ако..

публикувано на 19.04.24 в 15:00