Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

„Розата на Балканите“ – бодлива и уханна

Проф. Ангел Димитров, проф. Иван Илчев, проф. Николай Поппетров (от ляво надясно) на премиерата на двутомното издание „Розата на Балканите” от проф. Иван Илчев.
Снимка: БГНЕС

В края на миналата година проф. Иван Илчев извади на бял свят своето виждане за разгръщането на българската история – „Розата на Балканите“. Мащабен труд, който обаче, по думите на самия проф. Илчев, цели така да разкаже българското състояване през вековете, че то да не звучи сухо и академично, а да бъде приятно и забавно, но и безпределно честно.

В този смисъл двутомникът е наистина „роза“ – едновременно ароматна, ала и шипеста.

Разбира се, тази „роза“ можем да я четем като „Името на розата“ на Умберто Еко – едно име, което е само име, както са настоявали средновековните номиналисти; можем да я четем и като „Роман за Розата“ на Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мон – алегория-признание за любовта към предмета на описание (обожание); а можем да я четем и като Шекспировата роза, за която Барда от Стратфорд на Ейвън пише: „Какво е едно име? Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, тоест ако наречем книгата на проф. Илчев „България на Балканите“, тя също така ще ухае (но и ще боде вероятно), а заедно с това и ще радва внимателния и любознателен читател.

Както и да е, да оставим встрани номинализмите, универсализмите, уханията и бодежите, за да кажем, че „Розата на Балканите“ събира в себе си както впечатляващ обем знания, така и изненадващи прозрения, които мога да събудят и възражения, но сякаш повече извикват съгласия.


Все пак, за да се разбере кои като количество са повече – възраженията или съгласията, поредният брой на предаването „Премълчаната история“ е посветен на книгата на проф. Иван Илчев „Розата на Балканите“.

А за да се пресметне правилно и точно, помагат самият проф. Иван Илчев – историк, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на много трудове по българска история, сред които и „Розата на Балканите“; г-н Николай Поппетров – историк от БАН, специалист по история на България от ХХ век, който е рецензирал и представял двутомника; и г-н Георги Ангелов – журналист, публицист, преводач, водещ на популярната и обичана продукция на БНТ „История.BG“.

 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Силвър лейк

Различната Патая

За впечатленията си от курорта Патая, Тайланд – разказва Магдалена Гигова в предаването „Покана за пътуване“. Докато можехме да пътуваме, Тайланд (и в частност Патая) бе на път да измести Дубай от мечтите на средностатистическата кифла. Иначе българи от поне 20-тина години посещават Страната на усмивките. В съзнанието на повечето от тях Патая е..

публикувано на 25.05.20 в 09:05

Любов към науката и малко магия

Изглежда няма такава извънредна ситуация, която да откаже запалените почитатели на науката от любимото им занимание. Затова в месеците на изолация екипът на TechnoMagicLand продължава срещите си с децата във виртуален вариант.  Не е съвсем същото, но какво по-естествено от това информационните технологии да помогнат за популяризиране на знанието,..

публикувано на 23.05.20 в 08:20

Не е виц, има такава литература

Дни преди 24 май е редно да се обърне внимание и на книжнината, посветена на лова и риболова. Мнозина се присмиват на разказите на героите от ловните полета, но ние винаги сме им отвръщали с примера на майстори като Хемингуей, Емилиян Станев и Йордан Радичков. Затова този път ще говорят за тези неща Йото Пацов – ловец и писател, и Иван Васев, един от..

публикувано на 22.05.20 в 18:06

Междинните гостоприемници: обичайни заподозрени или...

Неяснотите около възможното пренасяне на SARS-CoV-2 от някои животни към човешката популация предизвикаха появата на редица хипотетични опити за научно обяснение на зоонозата при заразяването на хора със сегашния коронавирус. Най-вече прилепи, но и панголини, цивети, дори някои видове змии се оказаха особено често спряганите потенциални „виновници“ за..

публикувано на 21.05.20 в 17:05

Защо някои хора работят по-добре от къщи

Дистанционната работа от къщи се оказа истинска благословия за някои, докато други трудно свикват с подобен режим. Темпераментът и личните качества способстват за лесното справяне с работа от разстояние. Интровертите по-лесно се адаптират към подобна промяна, но това не означава, че други няма да се справят, макар и с малко повече усилия и време за..

публикувано на 21.05.20 в 13:30