Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Розата на Балканите“ – бодлива и уханна

Проф. Ангел Димитров, проф. Иван Илчев, проф. Николай Поппетров (от ляво надясно) на премиерата на двутомното издание „Розата на Балканите” от проф. Иван Илчев.
Снимка: БГНЕС

В края на миналата година проф. Иван Илчев извади на бял свят своето виждане за разгръщането на българската история – „Розата на Балканите“. Мащабен труд, който обаче, по думите на самия проф. Илчев, цели така да разкаже българското състояване през вековете, че то да не звучи сухо и академично, а да бъде приятно и забавно, но и безпределно честно.

В този смисъл двутомникът е наистина „роза“ – едновременно ароматна, ала и шипеста.

Разбира се, тази „роза“ можем да я четем като „Името на розата“ на Умберто Еко – едно име, което е само име, както са настоявали средновековните номиналисти; можем да я четем и като „Роман за Розата“ на Гийом дьо Лорис и Жан дьо Мон – алегория-признание за любовта към предмета на описание (обожание); а можем да я четем и като Шекспировата роза, за която Барда от Стратфорд на Ейвън пише: „Какво е едно име? Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, тоест ако наречем книгата на проф. Илчев „България на Балканите“, тя също така ще ухае (но и ще боде вероятно), а заедно с това и ще радва внимателния и любознателен читател.

Както и да е, да оставим встрани номинализмите, универсализмите, уханията и бодежите, за да кажем, че „Розата на Балканите“ събира в себе си както впечатляващ обем знания, така и изненадващи прозрения, които мога да събудят и възражения, но сякаш повече извикват съгласия.


Все пак, за да се разбере кои като количество са повече – възраженията или съгласията, поредният брой на предаването „Премълчаната история“ е посветен на книгата на проф. Иван Илчев „Розата на Балканите“.

А за да се пресметне правилно и точно, помагат самият проф. Иван Илчев – историк, бивш ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, автор на много трудове по българска история, сред които и „Розата на Балканите“; г-н Николай Поппетров – историк от БАН, специалист по история на България от ХХ век, който е рецензирал и представял двутомника; и г-н Георги Ангелов – журналист, публицист, преводач, водещ на популярната и обичана продукция на БНТ „История.BG“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За Трявна… като за Трявна

Има много места в България, които те грабват от пръв поглед. Ако тръгнеш по старинната улица от Калинчевата и Даскаловата къща, минеш покрай дома на Славейкови – баща и син, Петко и Пенчо, прекосиш гърбатия мост и площада с часовниковата кула, поклониш се на вдълбаната в земята църква, то е пределно ясно къде си попаднал. Но нашият екип бе тук..

публикувано на 27.03.24 в 07:35
Куршум джамия

До края на март Куршум джамия отваря врати

След 9 години на съдебни битки и протести бившият мюсюлмански храм Куршум джамия в Карлово вече е реставриран и става музей, който ще отвори врати съвсем скоро. Куршум джамия е паметник на културата от национално значение. При реставрацията са запазени елементи от 1485 година, когато е построена джамията. "Тази сграда е най-старата от Османския..

публикувано на 26.03.24 в 15:45

Поредица кратки филми за опазването на българските гори

Гората е сложен организъм, който за жалост не е безгранично устойчив и вечен. Редица фактори – като изсичането на дървета и климатичните промени – влияят на горската екосистема.  Преди Седмицата на гората (1-7 април ) в "Нашият ден" разговаряме с Нели Дончева от WWF България за поредицата кратки филми, посветени на опазването на българските гори...

публикувано на 26.03.24 в 09:50
Мойрите при раждането на Ахил (мозайка от „Вилата на Тезей“, V век, Археологически парк „Пафос“)

За божествата на съдбата и техните имена

На кого не се е случвало да преживее ситуация, напълно разбиваща рамките на човешката логика и подредения свят на предвидимото ни всекидневие. И кой не си е помислял що за съдба му е отредена или какви неведоми сили се намесват в живота и ни карат да се чувстваме като играчки в нечии могъщи ръце. Сигурно същото са се питали и далечните ни..

публикувано на 26.03.24 в 08:25
проф. Венко Бешков

Проф. Венко Бешков: Сероводородът в Черно море е неизчерпаем ресурс за енергия

Сероводородът се образува при гниенето на органична материя в застояли води, където няма или е ограничен обменът на вода и кислород, разказва в предаването "Следобед за любопитните"  проф. Венко Бешков. Огромни количества органични отпадъци се носят в Черно море от Дунав, Днепър, Днестър, Дон и служат за храна на планктона, който при развитието си..

публикувано на 25.03.24 в 17:45